на едно дърво е спряла
някаква кафява птица
под небето, пожълтяло
като снимка на старица
хоризонтът е размътен
топлината те унася
слънчогледите край пътя
са разсейваща украса.

тошко казва:
05/08/2010 в 7:39 pm |

…

А в шубраците отдолу
нещо дребно, нещо голо,
животинче без криле
щъка. Има си поле.
Има си хралупа, храсти
и уши за да слухти.
Пази се от остри страсти.
И не иска да лети.
Мъка!…

Мария казва:
05/08/2010 в 8:12 pm |

То е някакво без име,
то е някакво такова.
Може би заспива зиме,
а напролет – като ново –
по полетата кръстосва,
хапва буби, семки люпи,
жени се и се чифтосва,
обзавежда си хралупи,
пази се от птици мрачни,
от лисиче вероломство,
ходи важно по задачи
с пухкавото си потомство,
стопанисва си полето,
и шосето – за притурка,
и, изобщо, е заето
с всички сили да живурка.

тошко казва:
05/08/2010 в 8:44 pm |

…

Всъщност име то си има,
що жена му само знае
и съседи неколцина.
Кротко е, не се терзае.
Трупа шлюпки за запас,
дупето – обвито в мас,
дебне евтини покупки –
я малинка, я треви,
шипки, семенца, черупки,
хрупа кълнове и ядки
и редовно с bTv
прави вечерите сладки.

Мария казва:
05/08/2010 в 9:18 pm |

Този мушморок приличен
е с метличина накичен
като веселяк-сватбар.
Той е опитен гъбар.
Има си домашна жаба.
Има също памет слаба
и забравя разни вещи,
слага тенджери горещи
право върху мушамата.
Все си губи очилата.
Често мисълта му бяга.
Въобще е симпатяга.

🙂  🙂