тихичко

Меко и топло, следобедът – тих.
Щях да чета, но във сън се унасям.
Чувам елхата как рони игли.
Чувам дори как блещука украсата.

12 thoughts on “тихичко

  1. Тихо шептят и снежинките вън,
    като с крила от най-леки чаршафи,
    носят се нежни, дори и насън –
    там, на земята, ги чакат приятели.

    Танцът им бял и замайващо тих е…
    Бързай навън, цяла нощ е валяло,
    можеш на воля сред тях да се криеш
    или под тях като под одеало.

    Свойте лъчи разпилей в светлината им,
    после поскитай по малките улички,
    там, покрай клонки от лед и от сняг –
    всичко е твоята радост пробудила.

    • Снежинките са най-приятни,
      ако се гледат отдалече.
      Във кухнята е ароматно,
      и курабийките препечени,

      и, разпечатани, бонбоните,
      блестят със разтопени крайчета.
      Отблясъците по лимоните,
      медът и слънчевите зайчета,

      които скачат по покривката
      и се разхождат по витринките,
      ми правят весела усмивката
      и ме сдобряват със снежинките.

  2. Меко и топло, следобедът тих.
    Бирички светли светло изпих.
    Даже да няма Гугъл, Фейсбук,
    нека да бъдем като Мечо Пух…
    * * *
    Хубаво посрещане на Новата Година !

  3. Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s