Мегапанорамна публикация със стихчета за Коледа в помощ на госпожите в училище. Пък те да не забравят да ме споменат с добра дума на чаша червено вино.
Декември
01/12/2014
Не е добър за раждане
такъв един сезон.
Настръхналите граждани,
с усмивки от лимон.
Сезон за оцеляване,
замръкнал насред път.
И във легла оправени –
деца, които спят.
Врабци, които хълцат.
Съсирена вода,
на ситен сняг накълцана,
и пепел по леда.
Дърветата разголени.
Пейзажът настървен.
Декември чака Коледа
от първия си ден.
Баклава
25/12/2013
Баклавата се пече
и ухае надалече.
Спеше си като мече,
но сега си буден вече.
Вечерта блести с очи
и сред аромати плува.
Много сладко си личи –
смееш се и ми хитруваш.
Сънен, бос, си дотърчал
и приличаш на момченце.
Много ли си огладнял?
Ще опиташ ли парченце?
До прозореца стоим.
Вън – луна като тава.
Тънък вятър, лед и дим.
Тихо. Запомни това.
Winter Wonderland
25/12/2014
Вън искрят светлините
и блещукат елхите.
Сред кучешки лай и радост без край
София по Коледа е рай.
Светъл и тържествен е момента.
Без тълпи градът излъчва чар.
Няма протести пред парламента.
Няма го и Женския пазар…
Без уроци децата
махат ти се от главата,
излизат навън. Дълбок зимен сън –
лягаш и заспиваш като пън.
София по празник опустява
и тогава я обиквам пак.
Тя е много хубава такава –
стихнала под падащия сняг.
И без нерви шофираш,
да паркираш намираш,
без ядове грам, чудесно е, знам,
даже във метрото слизаш сам.
Витоша на хълбок се изляга.
Черни връх като кристал блести.
Хайде, усмихни ми се веднага –
коледният дух за мен си ти.
Вън искрят светлините
и блещукат елхите.
Сред кучешки лай и радост без край
София по Коледа е рай.
В София по Коледа се диша.
Празничният дух е оцелял.
Даже картичка ще ти надпиша –
на хартия и със химикал.
Хлъзгаво е. С малки стъпки крача.
Аз самата ставам малка пак.
Имам важна коледна задача –
да посрещна падащия сняг.
Който ме измисли
15/09/2014
Малкото джудженце
страшен сън сънува –
няма си местенце
и не съществува.
През шума безсмислен
тънък смях се носи:
– Ти си бил измислен!
Хайде, без въпроси!
Всичко е измама,
о, джудженце младо!
И Снежанка няма.
И си нямаш дядо.
Ледено кристалче,
минато с ютия,
виквай да заплачеш,
хуквай да се криеш!
Към нощта голяма
то надигна чело:
-Може да ме няма,
но поне съм смело!
С паника – до тука!
Аз какво се чудя?
Ще се фрасна с чука
и ще се събудя!
Мракът се избистри
и страхът избяга.
– Който ме измисли,
той ще ми помага!
Явно
27/11/2013
Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И става много явно,
че сам не се живее.
Колко е хубаво времето!
02/01/2012
Колко е хубаво времето вкъщи!
Беля си ябълка. Книжка разгръщам.
Тихичка музика кротко бълбука.
Слънце ли?! Аз пък не мърдам от тука!
Свита на топло
09/12/2011
Свита на топло, а с ледени крайници,
искам да спя, но не идва сънят.
Гледай ги мечките – мъдри бозайници,
лягат и цели пет месеца спят.
Хъркат доволно, сънуват прилежно,
хич не им пука какво е навън.
Виж костенурките! Виж таралежите!
Хайде на бас, че се хилят на сън!
Веселее студът
31/01/2012
Веселее студът.
Едри преспи блещукат.
Няма брод, няма път.
Аз съм първата тука.
Кадифе и брокат,
ей така по земята.
Някой много богат
е пилял, без да смята,
скреж от чисто сребро,
и с разкошни завивки
като в меко гнездо
всички нежни извивки
на града е завил.
Освежил е небето.
И света подредил,
и му казал да свети.
Сън безукорно тих,
утро кротко смълчано.
Този път не сгреших,
че съм станала рано.
нетърпение в кутия
04/11/2010
Във кутия от обувки
и завити със хартия,
сред трошици от целувки
и искрици от магия,
те дискретно се протягат,
лъскат си огледалцата,
блясък и брокат си слагат
и примигват им сърцата.
Колко е ноември? Скоро
ще му се изниже краят.
Този шкаф ще се отвори,
лампите ще засияят.
Щом декември се разсъмне –
идва празник, свършва мракът.
С нетърпение, на тъмно,
старите играчки чакат.
Гнусно празнично стихче с поука
31/12/2012
Скромно празнично желание –
да не си изкашлям дроба.
Съблазнително ухание –
и мъртвец ще рипне в гроба
да опита с два-три зъба
два-три залъка от всичко.
Рибици, филенца, гъби,
саралийки и сърмички…
А пък аз отвари лоча
от тритонов крак със плесен,
мухъл от надгробна плоча,
бесен плъх, убит наесен…
Чувствам как муха огромна
през трахеята ми лази.
Кашлица като фадрома
бялото ми дробче гази.
В чай неволята си давя.
Даже въздухът ме дразни!
Всички вкъщи да сме здрави –
на това му викам празник.
тихичко
28/12/2010
Меко и топло, следобедът – тих.
Щях да чета, но във сън се унасям.
Чувам елхата как рони игли.
Чувам дори как блещука украсата.
Rudolph the Red-Nosed Reindeer
17/12/2010
Рудолф бе елен чудесен,
само че със нос червен.
И животът му нелесен
влачеше се ден след ден
Другите елени бяха
заядливи, даже зли,
и от него те страняха
във еленските игри.
Но в една мъглива вечер
Дядо Коледа дойде,
спря при него и му рече:
„Рудолф, ти летиш добре.
Хайде поведи шейната!
Аз ще следвам твоя нос.”
Бързо подреди нещата
този старец белокос.
Рудолф освети в червено
пътя в Коледната нощ.
После другите елени
спряха да му викат лош.
Jingle bells (с орехи)
10/12/2014
Точени кори първо избери.
Пробвай най-напред със един пакет.
Щедро масълце – отпусни сърце,
и канела за разкош в коледната нощ.
Празник е, празник е, точно затова
трябва да си хапваме домашна баклава.
Трябва да си смел! Не, не си дебел.
Забрави това – в кръглата тава
захар килограм се разтапя там,
и канела за разкош в коледната нощ.
Иначе празник ли би било това
ако не преядем с домашна баклава!
*
(орехите са между редовете)
santa claus is coming to town
14/12/2010
Недей да ревеш,
не тропай със крак,
дори да си тъжен,
усмихвай се пак –
Дядо Коледа е в града.Той знае дали
послушен си бил,
какво те боли,
защо си унил
и кого си стоплил в студа.
Подаръци чудесни,
които си мечтал,
играчки интересни
той носи цял чувал!
Засмей се – той знае,
че ти не си лош,
и ето – във тихата
приказна нощ,
Дядо Коледа е в града!
Елените пристигат
08/12/2014
*
Прозорците угасват
в нощта един след друг.
Луната е прекрасна.
Гальовен нежен звук
се носи отдалеко
през рехавия мрак,
над покривите меки,
загърнати със сняг.
Дърветата се вдигат
на пръсти като в танц.
Елените пристигат!
С рогца от леден гланц,
със топъл дъх, с муцунки
от гладко кадифе,
и със крачета тънки
от мляко и кафе.
Копитца заскрежени
потропват и звънтят.
Красивите елени
над сънения град
прелитат. И заглъхва
звънчето от кристал.
Дърветата въздъхват
със дъх прозрачно-бял.
*
„Коледни вълнения“ на 8.XII в Операта!
02/12/2014
Зайчето с ухо посочи
към елхичките заспали.
После кихна и подскочи.
С лапичка снега погали.
А елхичките трептяха,
бели като балерини.
И снежинките блестяха,
розови и светлосини.
Беше нощ, а светлината
се разливаше над всичко.
Под лъчите на луната
зайчето не бе самичко.
То въздъхна, само с шепот,
никого да не събуди.
Звездна красота, и трепет,
и очакване за чудо.
Кой децата шпионира
21/10/2012
Кой децата шпионира
и кусури им намира?
Кой през цялата година
пие вино със сланина –
погледнете му тумбака!
Кой лежи и само чака
работата му да свършат?
Някой ден ще се прекършат
благородните елени,
като се качи в шейната.
Кой подкупва ви децата,
корумпира ги от малки
с материални залъгалки?
Кой горкичките джуджета
кара цялата планета
със играчки да снабдяват
и отчети да му дават?
Кой нахалник и поразник
има специален празник,
има си нарочна дата
да ви рови под елхата,
да се вмъква през комините,
да ви лази из камините,
да ви чупи керемидите,
както спите, без да видите?
Кой се хили като ряпа
и бисквитки с мляко лапа,
и в Лапландия намира се?
Дядо Коледа, разбира се!
Коледата е:
27/12/2011
Коледата е излишество
от притоплени емоции,
и отстъпки за количество,
и усмивки със промоции.
Дребни жестове на едро,
глезотии за най-малките.
Настроението щедро
сваляме от закачалките.
И от радостта погалени,
чувстваме се леки, чисти,
в златно и искрящо алено,
или в синьо и сребристо.
За какво са им звънци на елените?
06/12/2011
За какво са им звънци
на елените чудесни?
Горе няма хубавци –
катаджии да ги стреснат.
На небето няма сняг.
Трафикът е символичен.
Дядо К. е веселяк,
явно той джангър обича.
Или ангели се моткат
по небесните первази.
С тази чартърна разходка
дядо може да ги сгази.
Не е хубаво елени
да ти стъпват по крилата.
Вятър ечи! Балкан стене!
Jingle bells!
Нощ свята.
Много ми е коледно
10/12/2010
Много ми е коледно –
във търговски смисъл.
Липсва минимален шанс
лев да ми артиса.
Пазарувам шеметно,
пазарувам бесно.
Коледно е времето.
Пък и ми харесва.
Днес съм цялата в звездички
09/12/2010
Мария
Днес съм цялата в звездички –
прах от коледна украса.
Скоро ще изкупя всичкото
злато от пластмаса.
В мен криле разперва гордо,
харчейки, надвива мрака,
ненаситна по природа
Коледната Сврака.
Снежинките са най-приятни
01/01/2011
Снежинките са най-приятни,
ако се гледат отдалече.
Във кухнята е ароматно,
и курабийките препечени,
и, разпечатани, бонбоните,
блестят със разтопени крайчета.
Отблясъците по лимоните,
медът и слънчевите зайчета,
които скачат по покривката
и се разхождат по витринките,
ми правят весела усмивката
и ме сдобряват със снежинките.
Let it snow, let it snow, let it snow
11/12/2010
Вън внезапно студено стана,
а е топъл и мек диванът.
Предстои ни прекрасен ден –
най-добре остани тук със мен.
Няма изглед снегът да спира,
но си имаме тъмна бира,
ще си готвим, и ще ядем
шоколад и бисквити със крем.
Може ти да си гледаш мача,
после тъжен филм – аз ще плача,
но прегърнеш ли ме добре,
моят плач на мига ще си спре.
Знам, че има идеи разни
как се прави перфектен празник.
Най-прекрасно е според мен
да се гушкаме вкъщи цял ден.
My favorite things
01/12/2010
Лед по стъклата на едри кристали
Нежно мъглата лицата да гали
Топли прозорци да светят в нощта –
Коледа носи любими неща.
Чудни късмети и дрянови клонки
Сладки, соленки, десерти, бонбонки.
Близки, с които отлита нощта –
Коледа носи любими неща.
Мили подаръци, купени тайно.
Ясни звезди във небето безкрайно
Топло очакване, смях през нощта
Коледа носи любими неща.
Щом е тъжна,
дълга зима,
щом светът е сив,
аз си припомням, че Коледа има
и ставам пак щастлив!
ехее, първия коледен вестител си ти 🙂
всяка година все по-рано се започва, нали знаеш 🙂
Pingback: Много коледни стихотворения (2) | Мария Донева