Скромно празнично желание –
да не си изкашлям дроба.
Съблазнително ухание –
и мъртвец ще рипне в гроба
да опита с два-три зъба
два-три залъка от всичко.
Рибици, филенца, гъби,
саралийки и сърмички…
А пък аз отвари лоча
от тритонов крак със плесен,
мухъл от надгробна плоча,
бесен плъх, убит наесен…
Чувствам как муха огромна
през трахеята ми лази.
Кашлица като фадрома
бялото ми дробче гази.
В чай неволята си давя.
Даже въздухът ме дразни!
Всички вкъщи да сме здрави –
на това му викам празник.
Мария Донева 
ЧНГ!
:-))))
🙂
ЧНГ и да си здравичка:) стихчето е много cool:)
За много години,
Ванката
Твърдо и категорично ЧНГ!
Ихааа! Юнашко стихче! Как съм го пропуснал!
Пък аз кво ли съм правил тогава?
Сигур това:
…
Доста ядох, че и пих –
коледа е щото.
И съвсем се вколедих,
ставам за леглото.
Господ имал ден рожден,
хем посреди зима.
Бравос! Поздравче от мен,
повод щомто има.
Търсих, търсих, не найдох
за душата празник.
Сигур щото съм пройдох,
еретик – поразник.
Ако бъда откровен –
този ден честит е,
че за кеф е отреден –
празник на сармите!
.
🙂
Пройдох или не, сармите на тебе чакат, кой друг ще се сети?
Аз си спомням, че ти имаше едно прелестно за крем карамела, но не мога да го намеря. Сещаш ли се кое?
Оххх… обзадачих се…
Ще го търся!
.
🙂
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева