Свита на топло, а с ледени крайници,
искам да спя, но не идва сънят.
Гледай ги мечките – мъдри бозайници,
лягат и цели пет месеца спят.
Хъркат доволно, сънуват прилежно,
хич не им пука какво е навън.
Виж костенурките! Виж таралежите!
Хайде на бас, че се хилят на сън!
Мария Донева 
Прекрасно стихче! Много ми хареса!
Благодаря! 🙂
Това го има в новата книга, нали така? Онзи ден си я купих от Хеликона в Бургас и се позачетохме произволно из нея с една приятелка. Тази вечер я чета от началото до… където стигна.
И такива неща.
Някой ден се надявам да ми падне случай да си взема автограф.
С уважение: Калин :Р
🙂
В „Меко слънце“ е 🙂
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева