Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И рязко става явно,
че сам не се живее.
Щом трябва да е зима –
да идва и да свършва.
Тя светлината взима
и клоните окършва.
Снегът натрупва бавно.
И стяга. И сивее.
И рязко става явно,
че сам не се живее.
Хубава си е пък 🙂 аз й се радвам. И че трупа, се радвам. И че е бяло, се радвам. И че е студено, се радвам. И нека я има пък, нека, нека, пощипващо хладна и като килим мека!
хубава е, знам 🙂
нали 🙂
Pingback: Зимно-коледен комплект | Мария Донева