Може би е още малко рано, но искам едно по едно да си завърша годината, за да се събера и прибера, да се успокоя и да си помълча малко, без да се налага да бързам за нищо.

И през 2023 работата ми беше свързана с музика и с книги.
МУЗИКА
Имахме няколко концерта с „Джазът пее на български“. С трио „Дивертименто“ също, дори за програмата „Сезони в музика и стих“ получихме награда: „Музикален проект на годината“.
Водих концерти в Държавна опера Стара Загора – концерта на Генко Гешев, на Петя Петрова и Симона Кодева; и преди дни – на Младежката оперна студия.

Много хубаво събитие беше „Бохеми и пеперуди„, в което разказах за живота на Пучини и по-конкретно за операта „Бохеми“, с участието на солисти на операта.

Имаше още две заглавия, по които ми беше много интересно да работя:
Написах текста, с който превърнахме балета „Фантастичното магазинче“ в оперета за деца, за детската школа към старозагорската опера.

Радост Младенова пък ме покани за проекта „Пътешествие във времето. Орисниците“. Получи се превъзходен спектакъл.

Още нещо за сцената: пиесата „Принцесата и граховото зърно“ беше селектирана на Шуменския фестивал.

КНИГИ
Говорих и писах за книги.
Продължих да водя рубриката си в „Сега“. Вестникът спря да излиза на хартия и се пренесе онлайн, така че аз продължих да препоръчвам книги на страницата. На 31 декември ще станат точно 100 заглавия, за които съм писала през 2023.

Да добавим към това и предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора, и там си имам рубрика - „За книгите“. В подкаста има записи на част от тези предавания.

Превеждах книги.
Не знам по-хубаво нещо от това.
Всяка от тях ми е скъпа и любима.
Ето ги тазгодишните.

Книгата, която написах, е „Боядисвам в бяло лятото“. Издателство Жанет 45, редактор Здравко Дечев, коректор Мария Венедикова, художник Люба Халева.

Освен това написах една коледна поема, мечтая си след време да излезе в отделна красива цветна книга.
Преди това обаче ще дойде редът на най-любимото ми: с художничката Елена Панайотова подготвихме „Писмото на мравката“. Цялото ми сърце очаква това.

ПЪТУВАНИЯ
Срещи с читатели и концерти.
Имах много срещи на север, юг и във всички посоки: в София, Хасково, Силистра, Голямо Дряново, Балчик, Варна, Деветашкото плато, Бургас, Русе, Сопот, Горна Оряховица, Велико Търново и безчет в Стара Загора. С деца и с възрастни; на открито и на закрито, в училища, библиотеки, книжарници, читалища, клубове и барове.
Особено се откроява гостуването в Кьолн, за пръв път бях в Германия.

Други пътувания.
Видяхме Бяло и Черно море.
Успяхме цял един път да отидем на гости на кака в Гърция.
Направихме прекрасно пътуване до Вроцлав, пак бих отишла.
Данко ме заведе да видя Чудните мостове.

НОМИНАЦИИ, НАГРАДИ

Значиии, напукахме ги номинациите тази година!
„Мишките отиват на опера“
– беше номинирана за наградата „Константин Константинов“, Кирил Златков получи тази награда за илюстрациите.
– беше в краткия списък за наградата „Перото“ за детска литература
– номинация и за „Златен лъв“ на АБК
– за „Бисерче вълшебно“
+ още 4 номинации за „Бисерче вълшебно“ за четири от моите преведени книги (и само едно спечелено бисерче – за „Най-елегантният гигант“)

Обаче пък Съюзът на учените в Стара Загора каза, че съм Будител на Стара Загора за 2023 година.

Не знам какво пропускам. Да си припомниш една цяла година и да избереш снимки и линкове се оказа много трудоемко.
Има нещо огромно и страшно, което се случи, но то си е мое и аз няма да говоря за това.

Годината свърши. Хайде да си починем малко и да продължим нататък.
Благодаря за всичко.

От 1 до 23 април включително ще чета по една книга всеки ден.
Първата е „Чарли си има книга любима“ от Джулия Доналдсън.

Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна.
През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.

Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.

Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.

Личен маратон на четенето
За трети път четох през април, от 1 до 23, само детски книги.

Другото най-хубаво нещо, което правих, беше, че преведох още детски книги. Ще изброя тези, които бяха публикувани през 2022 година, списъкът не е хронологичен:
„Емоци-О!-метърът на инспектор Крок“
„Малкият НЕднорог“ – само първата половина на книгата, която е в стихове, от там нататък продължи Димитър Риков.
„Пролетта и катеричката“
„Лятото и синигерчето“
„Есента и таралежчето“
„Зимата и зайчето“
„Бабите. Всяка по своя си начин“
„Коледната принцеса“
„Драма с лама“
„Суперчервей“
„Чарли си има книга любима“
„Най-елегантният гигант“
„Какво още каза калинката“
„Тримата стари злобари“
„Червените дзени и сините дзини“

Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.

Музика и поезия.
Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.

С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.

Срещи с читатели
Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи  в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.

О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.

Събития
Аз обичам да участвам.
Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК.
Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата.
Участвах в поетичния пленер във Видин.
Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“.
Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!

Моите книги
През юни излезе „Азбука с животни-професионалисти“ с рисунките на Елица Сърбинова, а през декември „Мишките отиват на опера“, илюстрирана от Кирил Златков. Естествено, в „Жанет 45“.
Не мога да не спомена и тук фантастичната премиера на мишките в Държавна опера Стара Загора.

Награди и номинации.
В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“.
Тук ставам права и се покланям пред всички вас.

Лични неща
Ще кажа само някои и само хубави.
Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много.
Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента.
На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост.
Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда.
При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас.
Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.

Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна.
Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.

Благодаря.

Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката.
И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!

Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък:
„Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист
„Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист
„Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“
„Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист
„Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела
Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина.
Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици.
Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами.
Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста.
През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.

Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно.
Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:

Волнуется всё море,
что справиться не сможет,
что и весна уплыла,
и лето медлит тоже,

что все поразъезжались,
и вряд ли кто вернётся,
что солнце остывает,
спиною повернётся.

И слезы его мутны.
Медузы обжигают.
Красивые минуты
на лодке уплывают.

И трётся смуглым носом.
Обрывком флага машет.
Ноль по шкале ресурсов,
а, может, ниже даже.

Молчит, бурлит, качается
на дне своей депрессии –
лучистую улыбку
пираты тащат весело.

Что делать? Как быть дальше?
Век вековать придётся.
А может утопиться? Но…
Всё же обойдётся.

Благодаря!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.

През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за
Пловдивската опера.
Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България.
След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова.
Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал.
„Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През април си направих моя си Личен Маратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга.
От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“.
По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.

Мислех, че година № 2020 е похабена и пропиляна, но се огледах и видях, че е била и добра.
Най-важното е, че още сме тук и сме заедно, а има дни, в които просто да си още тук е победа и надмогване на обстоятелствата.
Почти нямаше пътувания, представяния на книги и срещи на живо. Много неща нямаше, но да видим какво е имало и какво ще остане.

Книги
В началото на август направихме чудо и резултатът от него беше „Книга за първолаците”. Илюстрациите са на прекрасната Елица Сърбинова. Тъй като книжката беше специален подарък за първокласничетата от Стара Загора, допълнихме я и вероятно през януари ще излезе „Нетърпение в кутия”, ще я има по книжарниците. Мога да кажа, че няма толкова голяма кутия, която да побере нетърпението ми.

В момента се печата и до ден-два ще излезе „Книга за нас”. Според мен стихотворенията в нея са предимно два вида – много смешни и много тъжни. Когато някой я прочете, ще види кое преобладава според него. За пръв път работя толкова задълбчено и безжалостно, с Марин Бодаков направихме много промени. Този път се съобразих с всички забележки и малко мислих варианти, а повече съкращавах. Реших да сменя и заглавието насред път, но при моите книги съм забелязала, че всичко – и лошо, и хубаво, в крайна сметка е за хубаво. А корицата на Христо Гочев е корица-мечта.

Преведени книги
Приятно ми е – Мария Донева, детска преводачка.
През 2020 излязоха цели три книги на Джулия Доналдсън, които съм превела – „Какво каза калинката, „Кучето детектив” и „Зог” (отпечатана е и пътува насам). Предстои през януари да видим на бял свят и „Грозната петорка”, после ще дойде „Рибко”. Много съм щастлива, че Манол Пейков ми дава възможността да превеждам тези книги и той да ги издава, а колко е весело и интересно, когато ги редактираме – не, няма как да си представите, непредставивуемо е. Благодаря!
Съвсем скоро издателство „Лист” ще отпечата „Мог забраваната”. Освен нея, преведох още една книга на Джудит Кер – „Тигърът, който дойде на чай”.
От фонд „13 века България” ми се довериха да преведа един роман за деца, ще го очакваме догодина.

Музика
Нито един концерт с „Джазът пее на български”. Нула. Никак. Хич.
Затова пък Марина Господинова записа песента „Без”. И от тогава телефонът ми звъни така за най-хубавите обаждания.

Четене пред публика
Нито едно пътуване. Много намислени, намечтани, уговорени – и отложени за неопределено бъдеще време.
През април направих своя Личен Маратон на четенето – онлайн. Беше ми много приятно – цели три седмици се събуждах с мисълта какво да прочета, как да се облека, каква картина да закача на стената зад мен. Чувствах се обкръжена от добронамерени хора, които ми се усмихват.
В началото на октомври заедно с академик Крум Георгиев организирахме Есенен литературен салон. В Стара Загора дойдоха Елка Стоянова, Иванка Могилска, Ина Иванова и Камелия Кондова и заедно четохме стихотворения в РИМ. Славен ден!
Участвах и в Нощта на литературата, от РБ „Захарай Княжески” ми направиха честта отново да ме поканят да чета при тях.

Куклен театър
Продължиха да се играят „Банда бацили” и „Въздушната принцеса”. С Янчо Иванов написахме нова пиеса – той я измисли и ми каза къде според него ще е хубаво да има песни, и аз ги написах. Радвам се, че го направих, особено защото в един момент мислех, че няма да мога. Беше в някакъв напрегнат и труден период за мен и аз направо се бях отказала. Но в деня, когато вече щях окончателно да му кажа Не, си казах – а бе я да опитам, и една по една песните си станаха. Сега ги препрочитам и се радвам. Пиесата ще бъде за полезните храни, за пример ще ви дам направо финалната песен с поуката в нея:
Тъй както е пъстър широкият свят,
цветята са всяко със свой аромат,
така и храните са разнообразни,
със форми различни и с вкусове разни.
И ти за да станеш голям здрав човек,
ще трябва да хапваш месце и геврек,
и тънка филийчица със лютеница,
и супа гореща в дълбока паница,
домати и краставици на салата,
картофи и морковчета от тавата,
соленко, горчивичко, киселко даже,
попитай и доктора – той ще ти каже,
в лехи, по поляни, в овощни градини
растат и изпълват се със витамини
добри плодове и добри зеленчуци
за възрастни хора, дечица и внуци.
За здраве, за младост, за дълъг живот
хапни зеленчуци, хапни си и плод.

Училище за словесни магии
Едно от големите и важни неща от тази година за мен беше, че написах помагалото за Валери Петров. „Книга за първолаците” стана благодарение на Гери, която повярва, че ако се мобилиризаме и работим заедно, ще я направим, макар че на пръв поглед изглеждаше невъзможно. Отново Гери беше човекът, който ме покани за написването на помагалото. С това госпожица Гергана Георгиева се превърна в моят личен герой, пак. Работихме много вдъхновено с Красимира Тенчева от Британския съвет и Яна Генова от Книговище. Когато текстът стана готов, имахме и четири срещи онлайн, за да го представим.  Беше чудесно. Благодаря!

Анимационният филм
”Последният ден” на Далибор Райнингер от поредицата „Щрих и стих” излезе на екран. Премиерата му беше през юни. Една нощ неотдавна дори го засякох по телевизията. Много ми харесва. Гледала съм го много пъти и всеки път плача. Но защото е хубав, не за друго!

Играчки
Ших. В някои месеци – десетки играчици, в други месеци – нито една. Много ми харесва, като започна да шия, не мога да спра, толкова ми е увлекателно.

Други занимания
От първата карантина насам се захванах да редя пъзели. Това не е особено творческо занимание, но ми допада, защото с часове редя, без да ми омръзне и без да се сетя да се тревожа, унасям се в подреждането и сигурно се залъгвам, че така поне една малка част от света е подредена, с хубава картинка, красиви цветове и никакво напрежение.

Започнах да си отбелязвам в гудрийдс какво съм прочела, събуди ми се колекционерската страст, и се оказа, че не съм се занемарила толкова, че да не чета. Прочела съм 45 книги, като видях обобщението в сайта, направо се издигнах в очите си. Потуп-потуп по рамото ми.

Инсталирах си крачкомер на телефончето и през една голяма част от годината вървях отдадено и амбициозно, в преследване на 14 000 крачки дневно… или 10 000… или 7 000. Не може да ми е навредило, нали?

Здраве
През 2020 имахме нужда от помощ много пъти и за щастие, имаше прекрасни лекари, които бяха на мястото си и ни спасяваха и спасяваха. Доктор Борислав Милев, доцент Атанас Йонков, доктор Иван Йонков, професор Евгения Христакиева, доктор Пламен Атанасов, доктор Дончо Славов и колегите му от отделението, милата ми доктор Румяна Йорданова, доктор Толев. За никъде сме без вас, хора.

През 2020 понесохме жестоки удари. Проляхме много сълзи. Борихме се за живота си.
В същото време аз получих огромни жестове на добрина, внимание и любов.
Видях Черно море, видях и Бяло море.
Иво е в София и рисува по цял ден всеки ден. Имам най-страхотните приятели. Семейството ми е добре. Имам толкова много мечти, толкова много неща искам да направя, хубави и интересни неща, полезни, красиви, хубави.
Това е и добър край, и добро начало.

Благодаря!

Гледам, от миналата коледно-зимна празнична колекция досега са се събрали новички.
Седем за късмет. Има и други зимни, но не са радостни.

Ела си

Ако си дойдеш поне за два дена,
Коледа няма да бъде студена,
зимата няма да бъде огромна
и самотата ще стане по-скромна.

Няма значение, и да се скараме.
В приказки до сутринта ще откараме.
Нещо ще сготвим. За хляб ще изтичаме.
Малко на себе си ще заприличаме.

Като го мисля – изглежда реално.
Весело плача и смея се жално.
Милвам елхата. Подреждам украси.
И като мантра повтарям: Ела си…

И все не е симетрично сърцето

– Купени картички?! Много са скучни! –
скръцват със зъб целофаните звучни.
Тръгват из къщи бонбоните голи:
– Взимай. Даряваме ти станиоли!

Лак на звездички. Прозрачно лепило.
Смешни целувки с червено червило.
Няколко шепи насипен брокат.
Пъстра хартия и късчета плат.
Пликове. Марки. Украси. Адреси.
Там ли сте още? Приятел? Къде си?

Масата, подът – с пайети посипани.
Режа, лепя, с маникюри съсипани.
И химикалчетата на детето.
И все не е симетрично сърцето.
И на елха не прилича елхата.
И постепенно възлиза тъгата.

Ама че глупости. Тъпо е. Стига.
Този дори телефона не вдига.
Втори замина, а трети загина.
– Пак ли детинщини! – казват мнозина.
Тези сърца не задържат броката.
И замъгляват ми се очилата.

Що за наивност – да вярваш все още
в живите мощи на Български пощи…
Кой гледа в пощенската си кутия?
Сипвам си нещо, макар че не пия.
”Приказни празници да ни се случат!
Ти да си здрава! Децата да учат!”

Щастие. Обич. Любов. Приключение.
Ние със тъжното ми настроение
пишем, рисуваме и оцветяваме,
и си припомняме, и си прощаваме.
Празникът светва по цветните листи.
Нека преспим така. Утре ще чистя.





***

Да, зимата си има минуси,
но нека да са й простени.
Как иначе човек ще вкуси
снежинките зашеметени,

които кацат по езика,
със аромат на студ и вятър?
Как иначе ще го извикат
да се пързаля със децата?

Как иначе? Че то без зима
и без под нулата да слезем,
кога ще разберем, че има
бял сняг – и ще му се изплезим?

И даже да ни се присмеят,
че си играем и че мръзнем,
приятно си е, щом умеем
годините си да подхлъзнем.






Всички чорапи са тихи и скромни

Всички чорапи са тихи и скромни.
Кой за тях мисли и кой ли ги помни?
И въпреки че са необходими,
рядко ще срещнеш чорапи любими.

А пък когато останат самички,
те си припомнят и мислят за всички
дълги разходки във разни обувки,
чехли, терлици, пантофки със джувки,
колко са тичали, колко са скитали,
стълби изкачвали, камъни ритали,
топлили малките детски крачета,
бродили през планини и морета,
голове вкарвали, танци танцували,
и се обували, и се събували…

А пък когато си скъсат петичките
или съвсем се протрият, горкичките,
зейнат ли дупчици за проветрение,
даже без сбогом и без съжаление
хващат ги и ги изхвърлят във коша,
става съдбата им тежка и лоша,
и изоставени вече от хората,
те се предават съвсем на умората.
Трудили са се напразно, залудо.
Те се отчайват. Но в този миг… Чудо!
Както окаяни страдат, тъгуват,
глас от небето чорапите чуват:
– Вярно ли служихте?
– Вярно!
Тогава
грабва ги вихър, звезди заваляват
и по небето политат, нечути,
ангели, в стари чорапи обути.






Пак разправии с дядо К.

Някъде, някъде, толкова някъде,
в стария кожен тефтер,
с радостни писъци прави си списъци
онзи проклет лицемер.

Строго, взискателно и наказателно
води регистър: дали
правя движения и упражнения,
бОли го, че ме болИ.

Строг за диетата, мери кюфтетата,
смята телесната мас,
че обещание по невнимание
храбро съм давала аз.

Колко стеснения, колко лишения…
Пак съм си обла на вид.
А след гладуване и след спортуване –
с дваж по-голям апетит.

Не е изискано, ако неискано
пишеш се диетолог.
Глей си джуджетата, пий си кафетата,
пука ми колко си строг.

Има теории колко калории
трябва човек да гори.
Ето, ти лично си тлъст неприлично.
И си измислен дори!

Граждани, нации, цивилизации
тачат по-сочни жени.
Правя си крачките. Дай ми играчките,
хайде, не се цигани.





Йосиф

Коледа не е сърцето на зимата.
Тя е в началото. Тя е началото.
А след началото знаеш, че има
пропаст – във всички нюанси на бялото.

Нощи изцъклени. Облаци виснали.
Преспи от страх, ледове от търпение.
Богоявления недообмислени.
Щъркели – през океани от време.

Труд без надежда. Безсмислено знание.
Път, който в чужди земи те отвежда.
Коледа ражда едно обещание
и го оставя на теб – за отглеждане.

И светлината прохожда, и свиква
в своите слаби ръце да я носиш.
Спастриш надеждица. Вяра пониква.
Дойде ли зимата, ти ще си Йосиф.





Щастие съвсем обикновено

Щастие – съвсем обикновено:
да не се изложим прекалено.
Важните ни хора да прощават.
Да ни искат. Да се забавляват.
Слабостите ни да са ни сила
и наивността ни да е мила.
Нежността ни някого да трогне.
Поривът ни искрен да помогне.
И телата ни да бъдат верни.
И по-малко да са дните черни.
Белите пари със кеф да пръснем.
Щом умрем от мъка – да възкръснем
по-добри, по-светли, по-полезни.
Нощите ни будни да са звездни.
Сънищата ни да са щастливи.
Близките ни хора да са живи.
Щом добро направим – да се връща.
И да има кой да ни прегръща.

Относно снежния човек – да не съм чула, че апетитът идва с яденето, а хепатитът с пиенето!
Просто той е от преди много години, явно лепилото е остаряло и е оцветило очите му. Иво го хареса и аз го оставих за нас навремето.

***

Без звук, без глас
щом влезеш у вас
за миг, във покой,
светът става твой –

като капка вода,
като шал във студа
като час, като ден,
като остров зелен.

Два реда от стих
в тетрадка с поле,
тананикане тихо
и листо от лале.

Малко вятър от юг,
малко страх, малко смях,
пролетта идва тук
със единствен замах

и водите текат,
и светът се върти,
и владееш света
точно ти, точно ти…

*
Стихче, написано с крак

Имало е малко дъжд,
но като със гума
минал вятърът веднъж,
меко и безшумно,
сух е този тротоар,
леко влажен онзи,
и изпробват своя чар
плъзналите рози,
въздухът блести сребрист,
ароматна влага
вдишва всеки трепкащ лист,
светлината бяга
в лъснали от весел лак локви,
и на чисто
пролетта записва с крак
резедави мисли.

*
Тревата иска!

Тревата иска да расте
по свои вътрешни причини.
По песъчинките чете,
че скоро зимата ще мине,

и ето я, подава нос
и въздуха студен опитва,
и с тънък крак, зелен и бос,
изгнилите листа разритва.

и си расте, и си мълчи,
и под зелен мустак се смее,
и отдалече си личи,
че е заета да живее.

Има още →