Снощи мишките бяха в операта

Представям си колко странно може да прозвучи това, но от един час разглеждам снимките от снощи, смея се и по едно време май и плаках. И не съм написала и една дума, само преживявам снощната премиера.
А трябва да се разкаже.
Първо, благодаря на Уляна Кьосева за това, че ме покани да представя „Мишките отиват на опера“ точно там, в самата опера. Особено е, защото точно това е конкретната опера, в която Миленка и Яничка ме заведоха и ми показаха колко хубаво нещо е операта изобщо.
И като съм писала за хор, балет, музиканти, солисти и за лампичката „изход“, съм имала предвид точно тези изпълнители, по имена и лица, с техните гласове, тези светлини и всичко това. Поемата е израз за моята почит и моя възторг.
От 18 часа във фоайето – премиера на книгата, от 19 часа – премиера на „Лешникотрошачката“ в изпълнение на Детската балетна школа към Държавна опера Стара Загора.
И отивам.
Ще се опитам съвсем сбито и кратко да ви кажа какво се случи там.
Влязох през Служебния вход и видях познати лица от оперния хор, видях микроскопични балеринчета, развълнувани, че след малко ще имат спектакъл.
Уляна ме поведе към фоайето и по пътя ни пресрещна Кармен!

Ивон Иванова, и ми казва, че ще изпълни Хабанерата. Там, пред нас, там. Специално. Бързо решихме как кога, аз – в пълно присъствие на духа, естествено. Изобщо не си личи, че се треса.
Дойдоха приятели, познати, непознати, дечица, майки и бащи, имаше светещи елхи и цветя, и еленови рогца. И да започваме, за да има време за почивка преди балета.
Първо Уляна ми каза добре дошла.

Даде ми микрофона и аз тъкмо започнах да разказвам и да благодаря, знаете ли кой дойде? Е, как кой? Мишките дойдоха на опера!

После аз разказах приказката за Кармен, и като стигнах до момента, в който всички се възхищават на Кармен и я следят с поглед, само дон Жозе дори не я поглежда, затова тя…
– Дечица, аз нали ви казах! Операта е вълшебно място, тук границата между реално и вълшебно е съвсем тънка. Вижте, самата Кармен е дошла при нас!
И точно така си беше.

Но това не беше всичко.
Кармен запя, и изведнъж, на точното място, от публиката и от двете страни във фоайето,
запя
Хорът на операта.
Запя хорът.

А когато стигнахме до края на Кармен, до самия край на приказката, и беше много тъжно, те изпяха и големия хор, онзи тържествения, за коридата.
После казах поемата за мишките, когато си върнах дар словото, и подписвах книги, и си говорихме.
Толкова беше легендарно, че не мога да повярвам, че се случи точно снощи и аз бях там.
„Мишките отиват на опера“ е подходяща за онези, които никога не са стъпвали на опера, както и за тези, които са били там много пъти и я обичат от все сърце. Мишките, това е публиката, която отива, за да се докосне до най-красивото на света, да се вълнува и да преживее в мечтите си нещо изключително.
Това, че оперните артисти пяха за нас снощи, беше съвсем естествено, уместно и подходящо – те това правят, това им е работата, но освен това беше изключителен жест.
Аз наистина никога няма да забравя това.
А имаме и снимки, благодарение на Рад Димитров.
Тези мишки са родени с късмет, нали?

1 thought on “Снощи мишките бяха в операта

  1. Pingback: През 2022 година | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s