Веселее студът.
Едри преспи блещукат.
Няма брод, няма път.
Аз съм първата тука.

Кадифе и брокат,
ей така по земята.
Някой много богат
е пилял, без да смята,

скреж от чисто сребро,
и с разкошни завивки
като в меко гнездо
всички нежни извивки

на града е завил.
Освежил е небето.
И света подредил,
и му казал да свети.

Сън безукорно тих,
утро кротко смълчано.
Този път не сгреших,
че съм станала рано.

Началният час на концерта ни в „Чайната“ е променен – ще започнем в 20:30.
Телефонът, на който човек може да звънне, за да си запази място, е   +359(0)887051080

Моят татко се грижи за мен.
Със пуловери тежко навлечен,
той излиза навън всеки ден.
Пазарува. Не иска да пречи.

Моят татко пренася дърва,
във студеното, както куцука.
И прилича на чудо това –
вчера свършиха – днес пак са тука.

Той не е глух! Но често не чува,
а се сърди, когато крещя.
Моят татко цветя не купува,
но през лятото гледа цветя.

Моят татко по селски говори
и за ясни неща разсъждава.
Той за нищо не иска да спори,
той се смее и се съгласява.

Моят татко си прави майтапи,
моят татко обича джумбуши.
Притеснява се, ако изцапа.
Майка казва, а татко я слуша.

Мога много за татко да меля,
но в момента да спра се налага –
той е тук, портокал е обелил,
и държи да го взема веднага.

В София,
на 4 февруари от 20,30 часа
в Чайната на “Бенковски” 11

романтичен джаз-концерт
„Желая ти любов”

Макар че зимата е „Тъжно време” и Марина пее „Не отивай там”, елате да чуете нашата „Рецепта за любов”.
Любовта обича да се глези, понякога гласът й казва „Не си за мен”, а погледът й: „Опитай пак!”.
Понякога си пее с „Фалшиво тананикане”, но сърцето й вярва, че мелодията ще продължи.
Любовта понякога закъснява, но ако сте на точното място, можете да бъдете сигурни, тя ще дойде след петнайсет минути, или най-късно – с „Водите на март”.
Любовта променя целия свят, тя издига „Луната” и тя пали звездите. Тя променя съдбите на хората, а се побира цялата в една „Фотография”.
Любовта се отчайва и понякога пита „Кога? Кога? Кога?”
Понякога е щастлива, друг път – тъжна и нещастна, но каквото и да пее любовта, „Това е песен за нас”.
Заповядайте на 4 февруари в „Чайната”, за да споделим любовта си към красивата музика и романтичните стихове, изпети на български.

Антони Дончев – пиано
Венци Благоев – тромпет
Марина Господинова – глас
Мария Донева – думи

Любовната джаз-класика на български език!

Вход – 8 лева.
Резервации: на телефон   +359(0)887051080

Всеки ден наблюдавам как хората се опитват да излязат извън кожата на езика, да изкарат езика извън кожата му, за да го покажат нов, разкървавен и жив.

На мене това ми е чуждо.

Представям си думите като яйчица, в които има живи пиленца, и от уважение ги изчаквам сами да се излюпят.

Не ща да ги троша.

снимчицата е от тук 

Небето е насипно!
Лежат по тротоара
снежинки ситни-ситни
на облачни камари.

Снежинките подреждат
студено като мляко,
заоблено и свежо
небе, небе навсякъде!

Усмихвам се и мръзна,
вървя и дишам вятър.
И като се подхлъзна,
политам към земята.

Сняг по-тънък от дантела
шушне в клоните на бора.
Перушинките му бели
меко ръсят се отгоре.

Спи земята, нежна, гладка,
без парфюми, без трева.
И завивката е кратка,
и докосва я едва.

Градът е стиснал зъби, и смълчан
се взира в локвите по тротоара.
Мирише на препечен патладжан,
на мокър въглен, на вода, на гара.

Сивее всичко. Лепкава мъгла
безцелно и унило се разхожда.
И да пробие слънчева игла,
в ревера си мъглата я забожда.

Безвкусен въздухът, студен и гъст,
и безпричинна – хладната тревога.
Ох, слава богу, че денят е къс!
Но, за беда, такива има много.

Аз три месеца да дремна,
а пък после ще му мисля.
Я си представи: зелено,
облаци – изпрани, чисти,

и листа разлиства паркът,
и черешата – узряла….
Ей такава сутрин чакам.
До тогава бих поспала.

🙂