Тревата ли?

Снощи в Стара Загора бяха Виолета Христова и Камелия Кондова.
Срещата с тях беше в 17,30, още по светло.
Мисълта ми се отклонява към снега, таксито и движението по улиците в условия на пухкавост и коли, паркирали и от двете страни, но не за това искам да говоря.
Закъснях, но изтървах мъничко от началото само.
Камелия, Виолета, Камелия.
Я, и двете имат имена на цветя. От около двайсет години помня наизуст едно стихотворение на Камелия, в което има такъв стих: „По думите познавам, премълчаните, че с името ми цвете си наричал.“
Те стояха до една малка маса.
Имало едно време една малка, малка маса, на масата имало една малка, малка лампа, а край лампата имало две големи, големи поетеси.


Когато Виолета взе микрофона, лампата осветяваше само половината от лицето й, микрофонът хвърляше сянка върху устните й, и тя имаше две лица, едно тъмно и едно светло. Едно щастливо, и едно тъжно. С тази равномерна изкуствена светлина, която ни облива отвсякъде еднакво, ние сме забравили за сенките. Пикасо е рисувал такива сенки не защото е имал повреда в зрението, а защото светлината тогава е била жива и е трепкала.
   
Стиховете на Виолета Христова са топли и меки, с влага в тях, като тесто, което е оставено да втасва на топло, и ти ги чуваш и ги виждаш готови и хубави, но те продължават да бухват и да разгъват ароматите си в ума ти. Около думите почти видимо съществуват още думи и още значения, които ти се причуват. Уж не са написани с мастилото, а със сигурност са там. Някъде в ъгълчето на окото си ги виждаш, но не е ясно дали това не са твоите думи, дошли да посрещнат нейните и да ги поздравят (да си допрат антенките като мравки на пътека). А може и сълза да е. Твоя сълза ли, нейна ли – все вода от световния океан.
Виолета пише тихо, а поражда въодушевление. Натъжава те, а пък ти поникват крилца от радост.
Виолета е като хубава щастлива поляна, по която цъфтят тъжни цветя.
А пък Камелия прилича на дружелюбно синеоко бебе, което мята светкавици.
И те снощи бяха при нас! На крака ни дойдоха.
Казаха много, но можеше още.
И ето, сега се налага да си го разказвам и да си го доизмислям.
Дано да дойдат скоро пак, пак.

Остро

Порязах си небето
и потече дъжд –
червен или ръждив, или отчаян,
а изгревът не светеше и залезът не топлеше,
сърцето ми бе мъртво от вълнение.

И любовта като небесна риза 
развяваше ръкави над пустинята 
за сбогом на случайните оазиси,
в които се превърнаха годините.

Целунах те, преди да стане тъмно
и мокра, и пияна от видяното,
не искам вече никак да си тръгна
дори небето да е цяла рана…

Не искам утре пак да се разлистя
под чуждо име и във чужда риза.
Ще ти родя деца като мъниста,
ще ти запаля залез като изгрев.

7 thoughts on “Тревата ли?

  1. Чудно си я описала тази вълшебна вечер, Миме. Един мек и приглушен оазис с Камелия и Виолета сред най-лютата зима. И на мен ми беше празник. Едно от първите стихотворения на Виолета Христова, което съм чела и запомнила, е зимно и снежно и сякаш е нямало как да я видя и чуя наживо в неснежен ден.

    „И ако поискаш да ме забравиш,
    позволи да те родя
    като сърна върху снега…
    И забрави ако можеш.“

    Защото студът е последната спирка
    и автобусът пътува към зимата –
    само чаша със чай ти нося
    и никаква друга утеха.
    Аз съм твоята зимна любов.
    Неочаквано е.
    И дрехата –
    дето със нея ще тръгнеш на път.
    И ще стискаш ръката ми
    вместо билет.

    И какви думи искаш да ти кажа?
    Всички думи разсипах небрежно през лятото.
    Остана само най-важното –
    а то е мълчаливо и неизбежно
    като пясък.

    Няма да се отроня от очите ти,
    ще запомня последния стих на живота си.
    Аз съм твоята зимна любов,
    ти си моята пряспа небесна.
    Само си мислиш, че ще е лесно…

    И забрави, ако можеш.

    Виолета Христова

  2. ЧУДЕСНО! ПОЗДРАВЛЕНИЯ И ЗА ПОЕТЕСИТЕ, И ЗА ПОЕТИЧНО-ЗАДУШЕВНАТА ПЕСЕН, РАЗКАЗВАЩА ЗА ВЕЧЕРТА! ЗАВИЖДАМ НА ВСИЧКИ, ИЗЖИВЯЛИ ТАЗИ МАГИЯ!!!

  3. Е , блазе Ви ! Ние тук , в София , изглежда станахме толкова културни , че постепенно ни лишиха от такива удоволствия/ или поне – твърде много ги разредиха /

    • може би вие не следите събитията – аз твърде често се случва да съжалявам, че не мога да присъствам на разни хубави неща, които се случват в София 🙂

  4. Присъствах на премиерата! Чудесна вечер, в много нежна и задушевна атмосфера, сътворена от обаятелните поетеси!
    Благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s