Всеки ден наблюдавам как хората се опитват да излязат извън кожата на езика, да изкарат езика извън кожата му, за да го покажат нов, разкървавен и жив.
На мене това ми е чуждо.
Представям си думите като яйчица, в които има живи пиленца, и от уважение ги изчаквам сами да се излюпят.
Не ща да ги троша.
снимчицата е от тук
много хубаво казано и написано, поздрави, пожелавам ти много успехи
Благодаря! 🙂
За първи чувам това сравнение на думите като яйчица. Много правилно! Трябва да се подхожда внимателно с думите, които казваме, защото често се случва в миг на ярост да кажем нещо, за което по-късно ще съжаляваме, нещо което не сме мислили наистина. На мен ми се е случвало, а предполагам и на всеки. От тогава съм доста по-внимателна, защото не можах да изтрия това, което казах колкото и да съжалявах. За това и толкова ми хареса това сравнение, защото го разбирам напълно!
уфх, и на мен ми се е случвало.
да се надяваме, че все по-рядко и по-рядко ще ни се случва, а ние ще бъдем умни, мъдри и добри! 🙂