На 1 октомври 2014 от 10 часа в залата за Културтерапия в ДПБ „Доктор Георги Кисьов“

ще се състои премиерата на комедията от Алън Ейкборн „Голямото наследство“.

Ето снимки от генералната репетиция.

Моля, стискайте ни палци, да мине хубаво и радостно.

Как станах 70 кила, си е моя работа и няма да ви се обяснявам.
Обаче на Нова година като се претеглих и видях числото 70, хич не се зарадвах.
Имах да ставам на 40 години и никак не исках да вляза в новото десетилетие от живота си със слонска стъпка.

И по-рано си бях мислила, че е добре да спра да дебелея, но се оказа, че само с мислене не става. Трябвало и да направя нещо.
Спортът не е част от моя живот, но ми харесва да вървя пеша. Спрях да се возя на таксита и на тролеи, когато е възможно. А когато започнах да отслабвам, краката ми сами искаха да ходят.
Не съм спазвала диета, това не е за мене. Но промених храненето си. Може да е дошъл моментът, може звездите да са били благосклонни, може и друга причина да има, не знам, знам със сигурност за храната.

Към края на януари започнах да отслабвам, към март бях свалила 6 кила, а в началото на юни стигнах до 57, което според умния ми кантар е идеалното ми тегло.
Понеже не правя диета, няма как да я спра. Продължавам да си ям, както досега, и да чукна на дърво, не съм взела пак да дебелея, даже към момента съм 55,5.

Ето какво не правя:

1. Не ям вафли, кифли, кроасани, чипс, торти, сухи пасти, хляб, печени солени ядки.
2. Спрях да пия газирани неща и „натурални” сокове. Почти спрях да пия и кафе, а докато се стремях да отслабвам, избягвах алкохола.
3. Спрях да ям едновременно протеини и въглехидрати (т.е. ям месото само със салата, никога с картофи, хляб, макарони, спагети или ориз). Това значи – сбогом, пица, мусака и пълнени чушки. Ами сбогом тогава.
4. Не ям също така салами, кренвирши и консерви, но аз и преди това не ядях.

Какво правя:

1. Сутрин пия една чаша топла вода с лъжица мед, а ако нямам време – просто една чаша вода, още като се събудя. Това ми замести кафето – и без това от пиенето на кафе най-любим ми е ритуалът по приготвянето му, а този ритуал си се запази. През цялото останало време, докато съм будна, се старая да пия колкото може повече вода.
2. До обед ям само плодове и ядки. Ядките са непечени несолени. Особено бадеми – твърдят, че колкото повече бадеми, салати и грейпфурти ядеш – толкова повече отслабваш.
3. Гледам винаги да ям салата, а други неща – не винаги.
4. Гледам да не ям късно вечер.

И всичките правила ги нарушавам от време на време, за да нямам чувство, че съм мизерен роб.

Написах това, за да се похваля така, лекичко.

🙂

Радвам се за Иво и му стискам палци. Той е млад мъж, който много иска да стане голям мъж, но се ядосва, че междувременно се налага да е среден мъж. Може би се бои, че ще остане среден мъж за постоянно? Ти му кажи, че така няма да е, че съвсем скоро ще гледа света иначе, от много по-високо в сравнение с такива като теб и мен. Кажи му също, че големите мъже трябва да растат само на височина, защото хем на височина, хем на широчина не става – почнеш ли първо на широчина, увличаш се и там оставаш, също като троскота. На който кореновата система е толкова развита нашироко, че няма сили, пък и желание да расте повече. То, и храстите все на широчина гледат за растат и хак им е магаретата да ги ядат после… Кажи му също, че като тръгне да расте на височина, да не го прави като бръшляна, дето все търси около кого да се увие, щото го мързи да си отгледа здраво стъбло. А иначе е разкошен, пустият му бръшлян, ама само да не си му в прегръдките! … И като тръгне да расте нагоре, да избира отрано. Ако ще е бор – ще е мноого висок, добре забележим отвсякъде и няма да му е в характера да си сменя окраската според сезона и факторите на околната среда. Ала около бора, колкото и да е красив, ни трева расте добре, ни цветенца с достатъчна пълноценност има. Борът суши почвата около себе си и само малък брой растителни видове умеят да свият стрък досами него, стига да са съгласни с тази орисия. Обаче на такива растителни видове борът гарантира добра сянка и сигурност, това му кажи на Иво. Кажи му също, че борът има и неприятности. Секат го, например, за строителен материал. И много лесно изгаря. Освен това, ако много борове се съберат в гора, долните им клони почерняват, изсъхват, бодат и нараняват. Затова по-разумно е борът да е самин и по възможност – на хълм. Ала това неимоверно увеличава рисковете… А ако реши да расте като дъб – и то не е лошо. Ще бъде  масивен и широколистен, както щеш разбирай това. Ще има яки клони и груба, здрава кора. Ще му е много плътна дървесината, та спектърът на приложение ще е обширен и важен. Ще бъде декор в хайдушки песни, защото е известно, че хайдутите открай време дъбове търсят, да правят под закрилата им заседанията си, например. Щото хайдути под бор – това не съм го чувал, не че искам да засегна бора. Дъбът, освен това, седи добре в общественото съзнание – и дори да е окършен, осакатен от мълния и с прочие дефекти, казват му дъб и не коментират подробностите, което не се случва с кривата драка, да речем, или с бодливата акация, дето и козите бягат от нея. Ала дъбът трябва да знае, че в корените му често свине ще грухтят, заради жълъдите, естествено, което според мен Иво определено трябва да знае. Трябва да знае също, че дъбовете с настървение ги изсичат, а и клоновете им са много удобни за бесене. Още много дивотии на тема растене нагоре мога да ти пиша – за кленовете и обаятелната им безплодност, за круши и ябълки, щото дават плодове, за кестените – които са великолепна тема за стихче, хеле червените кестени, за липичката с прелъстителния аромат, удобна за чай ако си болен, но иначе е крехка и нетрайна, и всъщност за друго не става. За сливата, която умее да цъфти, но и сливи после ражда, също като кайсията, която на всичко отгоре умее да ухае на кайсия. Ала няма повече да пиша – та нали писането предполага четене, пък ако човек се зачете в проточен и объркан текст, белким долови най-сетне смисъла, ще забрави да пикае, ще се стиска и хоп – ето ти насреща цистит, а то си е беля и се води урогенитално нарушение… така си е…

Соня е вяра, любов и надежда.
Соня и моите мисли подрежда.
Нежно по страници ги разполага.
Грешчица има ли – вижда веднага
и я изтрива във миг със замах.
После читателят казва си: „Ах!
Браво, Мария! Ти нивга не сбърка!“
Никой не вижда, каквото изтърка
Соня. Защото е тя като фея.
Честно ви казвам, не мога без нея.
Тя е везна. Всичко прави красиво.
Нейното чувство за смисъл е живо.
Нейният усет за стил е закон.
Нейният вкус е на меден бонбон.
Нейният вкус – тя назаем го дава,
към съвършенството тя доближава
повести, разкази, строфи, романи.
Чистото слово закриля и брани.
А е душица, и мила, и слаба.
Дай боже скоро да стане и баба.
Редом със книгите внуче да кътка.
Празник честит и наздраве с прегръдка!

Малкото джудженце
страшен сън сънува –
няма си местенце
и не съществува.

През шума безсмислен
тънък смях се носи:
– Ти си бил измислен!
Хайде, без въпроси!

Всичко е измама,
о, джудженце младо!
И Снежанка няма.
И си нямаш дядо.

Ледено кристалче,
минато с ютия,
виквай да заплачеш,
хуквай да се криеш!

Към нощта голяма
то надигна чело:
-Може да ме няма,
но поне съм смело!

С паника – до тука!
Аз какво се чудя?
Ще се фрасна с чука
и ще се събудя!

Мракът се избистри
и страхът избяга.
– Който ме измисли,
той ще ми помага!

Нещастието ни е в кърпа вързано,
но нека засега да го отложим.
Ела да ме целунеш. Без да бързам,
ръката си в ръката ти ще сложа.

Нещастието вече си е наше
и никой няма да ни го отнеме.
Във шепата ти като в топла чаша
се е събрала малка глътка време.

Каква наслада е да помълчим.
Да се допреш до мен. Да си почина.
От толкова отблизо не личи,
че сме дефект във общата картина.

Август вече е осъден
да е малък и отвъден,
скрит, заключен там, където
няма излаз към морето.
Студ ще му отнеме плама.
Ще е сам и ще го няма,
като в изпит по търпение,
като принц във заточение.

Утре сутринта ще се събудя и вече ще съм момиченце на 40 годинки.
Не съм прежалила нито една раздяла.
Благодарна съм за всичко.
Сега, като станах на 40, би трябвало нищо да не се промени. То и след подписването на граждански брак не би трябвало да се променят връзките, но всички знаем, че те се променят.
И аз какво да правя?
Помня кога навърших 20 (точно след седмица се оженихме, как се забравя такова нещо). Отидох да ми накъдрят косата, а после я разресах с гребена и станах като глухарче. През следващата година бях заета главно с това, да съм бременна с Иво, да взема няколко изпита, после вече винаги си имах Иво и така досега.
Когато навърших 30, черпих колегите си от „Киров“ в хранилището на петия етаж. Изкарах още една учебна година като госпожа по български, а после се махнах от София, полутах се, уволниха ме от една-две работи, докато открих театъра в Раднево и театъра в Стара Загора. От 2005 до сега рязко написах стихотворения за 7 книги, и за осмата имам, но още я мисля нея.
И ето ме на 40.
Неосъждана, неомъжена, 56 кила плахи надежди и смешни спомени. Иво отива да учи далеч от къщи.
Започва добре това десетилетие, аз си празнувам рождения ден още от сега, на хубаво място съм.
Ще се случат важни неща, нали?
Да видим.
Честит празник утре 🙂