Сбогуване с Арл

Ще ви кажа едно нещо, което мразя: да ми е скучно.
Ще ви кажа и едно нещо, което обичам: новата книга на Спаска Гацева „Сбогуване с Арл”.

Не зная от къде можете да си купите тази книга. Аз я получих като подарък от авторката, книгата пристигна по пощата. Издадена е съвсем неотдавна, може да се каже – преди дни, от издателство Аквариус. Сега специално я потърсих в нета, но не я откривам в сайтовете за продажба на книги.
Тази книга много ми харесва. Корицата й е по композиция на Галена Воротинцева (Честита нова книга и на теб, мила Галена, щастлив път до твоя „Адрес”!)
А стиховете на Спаска Гацева…
Ами те са понякога чепати, подскачат на един крак, направо я карат през просото, не увъртат, думите им са свързани накъсо, чак искри хвърчат… Първо си казах – ама как може такова нещо… А после видях, че може.
А после усетих, че се връщам по няколко пъти да прочета едно и също стихотворение, защото някой образ се е хванал за мислите ми като малко дете и не иска да ме пусне, и аз го пренасям на гръб през страниците, после се връщам да го видя пак на неговото собствено място… Странно четене на книга беше това четене, и всякакво друго, само не скучно…

Препрочетох книгата два пъти, три пъти. Образът й се оформи пред мен, израсна.
Не бяха само чепати стихове на чепата бабичка, която се оправя и със смъртта, и с раздялата, и с живота, оправя ги и ги слага на местата им.
Присъствието, което усетих в стиховете, е на една голяма личност. Впечатляваща, драматична, способна на едри жестове. Буди в мен уважение и радост. Толкова много радост и от живота, и от смъртта има в тази книга… Противоречива и динамична, поезията й се движи бързо като летни облаци преди буря.

Живях. Незнайно как. Но оживях.
И душно беше. И въздушно беше.

Тази поезия ми е много близка с тъгата си. Голяма, постоянна като фон или остра като единствен лъч светлина, който си пробива път точно в мига на залеза.


Познавам тази тъга. Мисля, че тя е огромна, защото зад нея стои обич. Грижа за света с всичките му страсти, посоки и подробности.

Затъгувах за дъжд. Напоследък за много неща
си тъгувам, а те се разхождат в небето.
Вече – облаци черни и бели, сняг, самота,
отлетели листа. Вълчи вой – до сърцето. („Тая вечер тъгувам за дъжд”)

Усмивката ми стана частен случай.

Тази тъга е грижовна. Тя милее за нещата. Милее дори за мъката…

Мисля, че една от причините тази книга да не е никак скучна, е нейната комуникативност. Общителна поезия. Тя търси контакт с читателя, подава ръка, плези се, понякога мърка, понякога хулиганства, пее, ругае, посяга да удари дори, но нито за миг не му обръща гръб. Емоцията е дълбока, преживяна, премислена, но не е самодостатъчна. Тази жена, от стиховете, е възрастна, преживяла живота си, без дългове, в ред, в чистота… а в същото време толкова много й се играе, катери й се по дървета, обича й се, прегръща й се. Страшно много ми харесва такъв човек, такава поезия и такава книга.
Харесва ми дълбоката благодарност в стиховете. Може би точно от нея тръгва ведрото усещане за радост.

…Боже Господи, колко си бил добър към съдбата ми!
Тази твоя Вселена с толкова дарове ме окичи.
Тук по нещо донесох. Там – по нещо оставих.
Я троянско бърдуче, я голямото си обичане.
Бях безстрашно момиче. И сега на такова се правя. („Завръщане”)

Аз винаги съм скептична, когато някой човек се обръща към Бог, и то публично. Казвам си, както в онзи виц – защо занимаваш Господ с глупости. Но в „Сбогуване с Арл” обращенията не ми звучат неуместно. Имам ясното усещане за простота, монолитност – и мащаб. Истински порив и истинска дълбочина, които правят жеста естествен и красив. Има нещо едновременно и майчинско, и детско в обръщането към Бог. Доверие и вяра.

Рядко ми се случва да срещна толкова естествени стихотворения. Чувството е, че съм си измила лицето със студена вода, докато ги прочета.
В тях се говори за любовта, за цветята, за думите, за старостта. Със спокойствие и с любопитство – за смъртта.

Пусни ме

 Най-лошото дете ти бях, земя.
И в старостта си по-добра не станах.
Пусни ме вече да си отвървя
нанякъде, където хора няма.

Където няма болка и места
за писане, дъждът не прави локви,
а в снежната си къща пролетта
бродира най-красивите си рокли.

И още четири редчета да ви кажа от едно друго стихотворение:

Снегът се задава – пристига, пристига.
Снегът е приятел на тишината.
Вали си, вали си и ме настига.
И ме прегръща през рамената. („Не ми се говори”)

В „Сбогуване с Арл” има няколко стихотворения с посвещения. Това е част от общото усещане за общуване, за пряко обръщане към читателя, за което вече ви казах. Не съм ви казала само, че най-хубавото е за мене!
Затова пиша всичко това – да ви кажа за хубавата книга, защото тя цялата е за мене. За такива хора като мене и като вас, дето обичаме и тъгуваме и не ни се спира на едно място, и се радваме и…
Абе ето още едно стихотворение, този път цялото от край до край, и стига толкова за сега.

Блус

 Преструвай се, че сме двама.
Че земята е плоска.
С тая любов голяма
че спим на рогозка.

Спим и сме щастливи.
Понякога и така е.
Но аз на луна заспивам.
Преструвай се, че не знаеш.

Не се тревожи отдолу.
И аз тук така правя.
Преструвам се, че ще мога
да те забравя.

Ако в звезда се спънеш
или случайно сляза –
може и да се сбъднем.
Преструвай се, че ти казах.

6 thoughts on “Сбогуване с Арл

  1. И аз искам да си плисна в лицето чистата вода на тези стихотворения. „Сбогуване с Арл“ ( Арл е от любимите ми за изговаряне думи, заради „р“ то преливащо в „л“)

    • Доколкото разбрах, човек може да си купи книгата единствено от авторката.
      Аз обещах да дам моя екземпляр първо на Дани Пеев, да го прочете, но като ми я върне, веднага ти я давам, Доре, хем да се видим 🙂

  2. Прекрасни стихове, прекрасен коментар!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s