40 | Мария Донева

Утре сутринта ще се събудя и вече ще съм момиченце на 40 годинки.
Не съм прежалила нито една раздяла.
Благодарна съм за всичко.
Сега, като станах на 40, би трябвало нищо да не се промени. То и след подписването на граждански брак не би трябвало да се променят връзките, но всички знаем, че те се променят.
И аз какво да правя?
Помня кога навърших 20 (точно след седмица се оженихме, как се забравя такова нещо). Отидох да ми накъдрят косата, а после я разресах с гребена и станах като глухарче. През следващата година бях заета главно с това, да съм бременна с Иво, да взема няколко изпита, после вече винаги си имах Иво и така досега.
Когато навърших 30, черпих колегите си от „Киров“ в хранилището на петия етаж. Изкарах още една учебна година като госпожа по български, а после се махнах от София, полутах се, уволниха ме от една-две работи, докато открих театъра в Раднево и театъра в Стара Загора. От 2005 до сега рязко написах стихотворения за 7 книги, и за осмата имам, но още я мисля нея.
И ето ме на 40.
Неосъждана, неомъжена, 56 кила плахи надежди и смешни спомени. Иво отива да учи далеч от къщи.
Започва добре това десетилетие, аз си празнувам рождения ден още от сега, на хубаво място съм.
Ще се случат важни неща, нали?
Да видим.
Честит празник утре 🙂

16 thoughts on “40”

Най-хубавата възраст за една дама!Като станеш на 50 думата „дама“ ще бъде заменена с „поетеса“:)Честит рожден ден и……прочее!!

Reply ↓

Мария on 02/09/2014 в 14:34 said:

кой знае какво ще бъде след цели десет години 🙂
поздрави!

Reply ↓

~Честит празник, Миме! Да се празнуваш с размах! Жива, здрава, усмихната и хвърчаща. (Нали четирийсетте при съвременните жени били новите трийсет – ти поне потвърдително изглеждаш. Да се чувстваш още по-млада!))

Reply ↓