Ние не умеем да говорим за смъртта. Все едно като не казваме нищо, тя ще се обиди и ще изчезне.
Когато очакваме дете, наивно си мислим, че трудните и неудобни разговори, които ни предстоят, ще се отнасят за секса.
Ние се местим. Спираме да се обичаме. Боледуваме. Умираме. Как се обяснява това на дете?

Книгата „Празнината с форма на зайче“ е за приятелството, за обичта и за смъртта. Толкова разбираемо и красиво е написана, с толкова вълшебни рисунки, че аз просто съм влюбена в нея. И не въпреки темата, а включително и заради нея.

Това не е приказка за четене преди сън. Боя се, че е за четене вместо сън. Аз я получих от издателство „Фют“ и я преведох същата нощ, като не спирах да плача, и не заспах изобщо. Майка ми вече беше много болна, оставаха й месеци (а редактирахме превода с Катя Латева в последните дни на мама). По-актуално нямаше как да бъде за мен, и този превод го изплаках. Аз имам празнина с форма на майка.

Но книгата не е сантиментална. И е ведра. И откровена.

Хъртъл и Бъртъл са зайче и костенурче. Те са най-добри приятели и откакто се помнят, винаги играят заедно. И си казват – ще бъдем приятели до края! Но един ден краят идва и зайчето изчезва, а на нейно място остава една празнина с форма на зайче. Костенурчето търси приятелката си, но не може да я намери никъде; умолява празнината да се махне, разгневява се и крещи, но празнината си остава там, тъмна и страшна. Тогава то започва да плаче и така го намира мечката Герда. Тя го оставя да се нареве, а после му казва, че единственото, което може да се направи, е да запълни тази празнина с хубавите спомени за времето, прекарано с Хъртъл. И когато костенурчето си спомня и разказва, тъмната празнина се изпълва със звезди.

Приказката е в стихове, много нежна и хубава.
Мисля, че всеки трябва да я има в дома си, за да я чете в най-черните си дни и постепенно да даде път на звездите в мрака. Тази книга е съкратено ръководство за преодоляване на скръбта. Тя не е за деца, не само. Тя е за всички нас, които сме осиротeли и оголeли.
Мисля, че е една от най-важните книги, които съм имала щастието да преведа.

Идват, идват на ята!

Това са три картонени бебешки книжки от Аксел Шефлър – да, той е написал стихотворенията и е нарисувал картинките.
Аз ги преведох и издателство „Фют“ ги издаде, и ето ги, с кудкудякане, мучене и (какво прави козленцето? А?) идват насам!

Първите ми книги за 2024 година.
Приятели любими, февруари ще бъде прекрасен.

Някъде във Франция на витрината на една фитнес зала се появил постер с млада и слаба жена със слънчев загар. На постера имало надпис: „Каква ще бъдеш през лятото, русалка или кит?
Една жена на средна възраст, която никак не приличала на тази от постера, дала публичен отговор на поставения въпрос, и очевидно е имала доста какво да каже:

До всеки, който се интересува,

Китовете винаги са сред приятели – делфини, морски лъвове и любопитни хора. Те водят активен сексуален живот, забременяват и раждат очарователни китчета. С удоволствие се тъпчат със скариди, играят си и плуват в морето, посещават приказни места като Патагония, Берингово море и кораловите рифове на Полинезия.
Китовете са великолепни певци и дори имат записани албуми. Те са невероятни създания и нямат никакви врагове, с изключение на хората. Те са обичани, закриляни и будят възхищението на почти всички по целия свят.

От друга страна, русалки не съществуват. Ако съществуваха, щяха да се редят на опашка пред кабинетите на психоаналитиците заради постоянните си кризи на идентичността. Риба или човек? – това би затруднило и най-опитния терапевт.
Русалките убиват всеки мъж, който посмее да се приближи до тях, така че не правят секс, но и без това, как биха могли? Погледнете ги… в смисъл, с какво? Така че те нямат и деца. Пък и кой би искал да се сближи с момиче, което мирише на рибен пазар?

ПП В наши дни медиите се опитват да ни убедят, че само кльощавите са красиви. Аз обаче предпочитам да се наслаждавам на сладоледа заедно с децата си, на една хубава вечеря с мъжа ми, който ме кара да потръпвам, на чаша шоколад с приятелите си. С времето качваме килограми, защото натрупваме толкова много знания и мъдрост, че в главите ни вече не е останало място, така че ги трупаме и на други места в тялото си. А това означава, че не сме дебелани, а сме изключително културни, образовани и щастливи!

Текстът и снимката са от фейсбук, от ТУК.

Може би е още малко рано, но искам едно по едно да си завърша годината, за да се събера и прибера, да се успокоя и да си помълча малко, без да се налага да бързам за нищо.

И през 2023 работата ми беше свързана с музика и с книги.
МУЗИКА
Имахме няколко концерта с „Джазът пее на български“. С трио „Дивертименто“ също, дори за програмата „Сезони в музика и стих“ получихме награда: „Музикален проект на годината“.
Водих концерти в Държавна опера Стара Загора – концерта на Генко Гешев, на Петя Петрова и Симона Кодева; и преди дни – на Младежката оперна студия.

Много хубаво събитие беше „Бохеми и пеперуди„, в което разказах за живота на Пучини и по-конкретно за операта „Бохеми“, с участието на солисти на операта.

Имаше още две заглавия, по които ми беше много интересно да работя:
Написах текста, с който превърнахме балета „Фантастичното магазинче“ в оперета за деца, за детската школа към старозагорската опера.

Радост Младенова пък ме покани за проекта „Пътешествие във времето. Орисниците“. Получи се превъзходен спектакъл.

Още нещо за сцената: пиесата „Принцесата и граховото зърно“ беше селектирана на Шуменския фестивал.

КНИГИ
Говорих и писах за книги.
Продължих да водя рубриката си в „Сега“. Вестникът спря да излиза на хартия и се пренесе онлайн, така че аз продължих да препоръчвам книги на страницата. На 31 декември ще станат точно 100 заглавия, за които съм писала през 2023.

Да добавим към това и предаването „Флашмоб“ по радио Стара Загора, и там си имам рубрика - „За книгите“. В подкаста има записи на част от тези предавания.

Превеждах книги.
Не знам по-хубаво нещо от това.
Всяка от тях ми е скъпа и любима.
Ето ги тазгодишните.

Книгата, която написах, е „Боядисвам в бяло лятото“. Издателство Жанет 45, редактор Здравко Дечев, коректор Мария Венедикова, художник Люба Халева.

Освен това написах една коледна поема, мечтая си след време да излезе в отделна красива цветна книга.
Преди това обаче ще дойде редът на най-любимото ми: с художничката Елена Панайотова подготвихме „Писмото на мравката“. Цялото ми сърце очаква това.

ПЪТУВАНИЯ
Срещи с читатели и концерти.
Имах много срещи на север, юг и във всички посоки: в София, Хасково, Силистра, Голямо Дряново, Балчик, Варна, Деветашкото плато, Бургас, Русе, Сопот, Горна Оряховица, Велико Търново и безчет в Стара Загора. С деца и с възрастни; на открито и на закрито, в училища, библиотеки, книжарници, читалища, клубове и барове.
Особено се откроява гостуването в Кьолн, за пръв път бях в Германия.

Други пътувания.
Видяхме Бяло и Черно море.
Успяхме цял един път да отидем на гости на кака в Гърция.
Направихме прекрасно пътуване до Вроцлав, пак бих отишла.
Данко ме заведе да видя Чудните мостове.

НОМИНАЦИИ, НАГРАДИ

Значиии, напукахме ги номинациите тази година!
„Мишките отиват на опера“
– беше номинирана за наградата „Константин Константинов“, Кирил Златков получи тази награда за илюстрациите.
– беше в краткия списък за наградата „Перото“ за детска литература
– номинация и за „Златен лъв“ на АБК
– за „Бисерче вълшебно“
+ още 4 номинации за „Бисерче вълшебно“ за четири от моите преведени книги (и само едно спечелено бисерче – за „Най-елегантният гигант“)

Обаче пък Съюзът на учените в Стара Загора каза, че съм Будител на Стара Загора за 2023 година.

Не знам какво пропускам. Да си припомниш една цяла година и да избереш снимки и линкове се оказа много трудоемко.
Има нещо огромно и страшно, което се случи, но то си е мое и аз няма да говоря за това.

Годината свърши. Хайде да си починем малко и да продължим нататък.
Благодаря за всичко.

Знаех, че е излязла, но я видях за първи път преди малко.
Даже по-хубава, отколкото си я представях!
Тя е в голям формат, има твърди корици и обложка, цветовете ѝ са красиви, не са крещящи, тя буди мечти, но е съвсем истинска.
Толкова се радвам, че просто седя и дори не я гледам, ей тук до мен е, и се радвам. Прекъснах това важно занимание само за да ви кажа колко съм щастлива.
„Живот – История на Земята в стихове“

Десет минутки след като се събудих, куриерът ми донесе новите книжки.
Те са голям формат!
И в чудни цветове!
Така че и аз ще участвам в приспиването на човечетата и даже в някой сън заедно с приказката.
И после като кажат, защо се занимаваш с книги за деца.

Днес в 16 ч. ще имаме среща в операта. С кого? С който дойде да гледа „Бохеми и пеперуди“ – ще разкажа за живота и творчеството на Джакомо Пучини и по-специално – за операта „Бохеми“. Ще участват солистите Симона Кодева, Тамара Калинкина, Борис Тасков, Иван Кабамитов и Ивайло Джуров, а на рояла ще ги съпровожда Наталия Шевченко.
Подготвям се за този ден от месец и много се вълнувам. Искам да започне вече и искам да е минало!
Приемам за добър знак, че точно днес получих три нови книги, от най-красивите на света. Животът ми ще бъде като тях. И днешния ден особено.