Едно време, когато бях малка, гледахме копринени буби. Те се хранят с черничеви листа, обичат топлина и влага. Ядат безспир, а после заспиват, всичките безброй буби като по часовник – лежат по корем, с вдигнати нагоре глави. А когато се събудят, събуват кожата си, както се събува чорап, и отново ядат. За месец и нещо от яйца колкото точка стават дебели бледи червеи, големи колкото показалеца ми, с черни, разположени близо едно до друго очи, с тъжно и смутено изражение. След последното хранене спират да ядат, лежат, мълчат и се чистят, накрая стават напълно прозрачни. Тогава си намират подходящо място и започват да изпускат тънка копринена нишка, от която си правят пашкули. Когато съм плакала много дълго, клепачите ми се подуват и стават прозрачни като буби. Никога няма да забравя особената миризма, горещината и влагата, като под дъжд от гореща вода, и дружното хрупане на бубите бубите бубите.
Мисля, че и аз съм буба. Живея, лежа, ям – храна, чувства, мисли, преживявания, а после силите ми свършват и заспивам с лице към небето, като молитва, като сън, като молба за помощ някой да бди над мен, докато спя. А после излизам от кожата си и ставам съвсем друга.

При бубите е съвсем видимо. При хората не съвсем.

Точно сега съм като буба, която мъчително се събужда.
Това си пасва и с теорията ми за десетилетията (всяко от досегашните – съвсем различно, плюс безпокойството какво ще е следващото, помощ!) И с чувството, че всичко ме докосва прекалено силно, болезнено, много ярко.
Няма ли да свърши тоя пубертет бе, хора! Може ли периодично всичко да ти става ново. Как може да остарее човек, когато светът му се обновява постоянно. Кога да остарееш…

„Писма до мъртвите с любов” (преведена от Александър Маринов) е книга за юноши. Значи книга за винаги и за постоянно.
Моментално ме подсети за „Предимствата да бъдеш аутсайдер”, и ми стана малко смешно, като видях, че Стивън Чбоски е първият от всички, на които авторката Ана Дилийра благодари, бил е неин наставник – личи си. А, той и на корицата е цитиран. Глупаво ми е той да я препоръчва, защото тя е много по-добра.
Книгата е написана много увлекателно и това ме спаси да не си кажа още на втората страница – аха, поредната книга за живота на американските ученици – и да я оставя. Примами ме да я прочета и слава богу, защото съм много доволна от това. Това е роман, здраво в традицията на „Спасителят в ръжта”, и е добър роман.
С навлизането навътре в книгата, и особено силно от средата нататък, вече не мислех за това, че героите са Американски Ученици, вече бяха просто хора като мен, с травми за лекуване, с горчивина за преглъщане, с любов за целуване. Знаете, хора. Виждали сте такива.
Буквално, това е епистоларен роман, защото се състои от писма. Но повече е дневник, защото писмата си остават в тетрадката и никога не стигат до адресатите си – то няма и как, писмата са до мъртви хора. (Аз една цяла година писах в тетрадка писма до едно момче и никога не му ги изпратих. То си е живо и здраво де, сега е зъболекар.)
Писмата са до мъртви поети, актьори и музиканти.
Аз много харесвам момичето от книгата, макар че малко ми досади с безкрайното си чудене коя съм аз. Ами ти си. Ти си си. Виж си личната карта. Питай майка си и татко си. Намери си името в дневника в училище и го прочети на глас. Питай приятелите си. Изпей някоя песен, в която се говори за момиче като теб.
Тя точно това прави.

Има още →

На 13 май ще бъде Нощта на литературата – за пръв път и в Стара Загора.
Идеята е такава – на 7 места в града през половин час ще се четат откъси от книги на съвременни европейски автори. Това означава, че всеки, който пожелае, може от 18 до 21,30 часа да отиде и на седемте места, да чуе и седемте откъса, да събере седем печата върху специална карта, която ще получи на първото място, което посети, и в 22 часа да дойде пак в библиотеката, където да си спечели някоя хубава книга.

Същото ще се случи и в много други градове в България и в други европейски страни. Едновременно на различни места ще мислим за едно и също. Намирам го за вълнуващо.

Седемте места (поправка! седемте гнезда) в Стара Загора са изброени са ето ТУК. Аз ще гнездя в РБ „Захарий Княжески“ и ще чета откъс от книгата на Клара Санчес „Небето се завърна“.

Днес отидох в библиотеката, защото Надя Груева ми каза, че са набавили книгата и ако искам, мога да я взема, за да я прочета цялата предварително. Така ще знам откъс от какво ще чета на глас и може да въведа публиката или да разнообразя мъничко с нещо представянето.

Взех книгата. Какво чудно съвпадение – авторката Клара Санчес след няколко дни ще гостува в България, ще има среща с нея в София на 15 май.

И като радетел и ентусиаст на четенето и книгите, стана така, че живея тихичко в Стара Загора, а съм в течение на това събитие, и „Небето се завърна“ е в ръцете ми. Книгата е издадена от Колибри и е част от поредицата „Съвременна европейска проза“. В рамките на тази поредица ще излезе и романът на Лидия Димковска „Резервен живот“ – това е една македонска писателка, която аз много ценя и се гордея да кажа, че сме приятелки. Лидия ще бъде в София на Панаира на книгата, колко изобилен и наситен със срещи е животът!

„Небето се завърна“ е преведена от Венцеслав Николов и той е избрал красивите изрази, които опитвам на вкус и си повтарям, докато чета.
„Отвън още беше светло и ние се реехме в тази светлина.“
„- Горката жена – каза Вивиана. – Трябва й да се освободи от напрежението, отдавна носи в съзнанието си прекалено тежко бреме и властно обсебилата я мисъл, че ще се разбием, й дава възможност да прогони навън печалните демони, които държи в себе си.“
„- Чуй ме добре – каза тя, като стегна още по-здраво ръцете ми в своите. – Има човек – и стисна силно очи, сякаш за да види нещо вътре в тях, – който иска да умреш. Усещам го много силно, сякаш съм вътре в сърцето на този човек, но не и в ума му, защото не знам кой е, нито защо желае твоето нещастие.“

Има една мисъл, която не е нова за мен, но всеки път, когато се замисля, я осъзнавам и й се радвам като за първи път. Каква незаслужена привилегия е човек да може да влезе в библиотеката и да вземе която книга поиска. Да я занесе в дома си. Да я прочете цялата. Само трябва да пожелае.

Чудеса. Чудеса. Богатства и чудеса.