Светът ми е навил пътеките
на малко стегнато кълбо.
Това, което беше леко,
днес все едно не е било.
На пролетта й трябват сили
да тръгне рязко и навреме,
и струва ми се, е решила
от мене силите да вземе.
За всички тези остри макове,
които въздуха прогарят.
За розите, които в мрака
завивки дъхави разтварят.
На насекомите народеца
извира и се умножава,
а аз мълча във безизходица
и силата ми се смалява.
Навярно е високомерие –
от мен ли всичко ще покълне? Но
шумяща пролетна империя
прелива пълно във препълнено.
Сред пипалата на тревата
червено конче се изправя.
Издишвам страх, и вдишвам вятър,
и пролет правя, пролет правя.
Не е безсилно, а всесилно! Кой друг може макове да прави :)))
Неволята учи!!! 🙂
IÈ êàêâî!? Îáÿñíÿâàø, ÷å âîäèø/ñúçäàâàø äóõîâåí æèâîò, íàëè?
Àç ïúê îòêðèõ, è òè ïðàùàì, Ñòúëáà êúì íåáåòî.
аха 🙂
Топ 20! Поздравления, Мария!
http://www.ploshtadslaveikov.com/top-20-na-naj-tarsenite-bg-knigi-za-edna-godina/
Да живее „Гринуич“! 🙂