Трубадур

Смущавам се от това, че ще говоря сега за опера – аз какво разбирам от опери… но вълнението от снощи още не ме е напуснало и „Трубадур“ ми е в ума, а от вълнение разбирам малко повече.

Беше много хубаво.
Беше красиво.

Гледах първото действие от балкона, а след антракта се преместих на партера (долу виждах много по-ясно, лицата и очите и светлината) Музиката е божествена и спектакълът не ме смущаваше, не ме разсейваше от нея – мисля, че това е еквивалентът на лекарското „Първо не вреди.“

Въздействието беше цялостно – пеенето и актьорската игра, това, как героите си партнираха със същата естественост, с която гласовете им се допълваха и сливаха. Имах усещането за операта като тъкан, като нещо цяло, което ме обгръща и ме пренася (извън-оперно сравнение – нещо плътно, еластично, леко и живо като мъглата в Мъгловището в романа за Румо).

Никога не бях гледала тази опера, но се оказа, че музиката ми е много позната, едва ли не всички арии и дуети са хитове. Но никога не бих могла да си представя, че тези мелодични, музикални гласове пеят за такива кървави събития! (Либретото можете да прочетете тук)

Беше ми хубаво да гледам и слушам всички солисти. Сравнявам го с гледането на театрален спектакъл и си давам сметка колко невероятно е това, всички да са на ниво, някои – особено възхитителни в конкретното представление, но никой – дразнещ или разсейващ. Граф Ди Луна беше стабилен и уверен, честно казано, като изключим, че правеше злодейства, не останах с лоши чувства към него, може би му липсваше малко злина.

Ах, гледах, както някоя възрожденска стринка е гледала „Многострадална Геновева“! От самото начало се страхувах какво ще стане накрая, бях потресена от разказа на Азучена, веднага след веселия хор на циганите, ужасно, ужасно беше това с детето.
А колко красива беше Леонора! Особено във втората част, дрехите й се сливаха с декора и лицето й светеше, а гласът й беше… сребърен. Красиво…

Манрико пееше с толкова сладък глас. Беше потресаващо, особено когато се опитваше да утеши майка си и да я приспи, и когато след всичко случило се предателството на Леонора беше по-страшно от всичко за него…

Аз всъщност отидох по покана на госпожа Русекова от библиотеката в Пазарджик. Видяхме се в антракта. Тя е майка на Гергана Русекова, която от скоро е в Старозагорската опера.
Гергана Русекова беше Азучена.
Не съм чувала нищо по-драматично и красиво.

Знаете ли, сега пуснах записи от интернет, но не, не искам да слушам в момента. Искам, но всъщност не искам. Толкова ми е пълно сърцето с музика…
Мисля, че имах щастие и случих на силен спектакъл. Знам колко крехки са тези неща и от колко много случайности зависи в един и същи момент всички на сцената и в оркестъра да затрептят на една вълна.

Вчера в операта беше и Вальо Текелиев, той е меломан и знае много за операта и на антракта аз нарочно си останах на мястото, защото се страхувах, че той може да ми каже, че не е хубаво и да се аргументира и аз да разбера с ума си, че е прав… Но той също беше в магията, значи моето наивно слушане и неговото ерудирано слушане са били еднакво очаровани. Той ми каза да сляза долу, за което много му благодаря.
Операта…

Просто беше много хубаво.
Винаги съм си мислила, че разните му там сноби се лигавят, като плачат на опера и разправят колко било вълнуващо.
Просто за пръв път ми се случи.

Не открих снимки от спектакъла – исках непременно да сложа снимки на Гергана Русекова и на Елена Баръмова, но намерих само от премиерата, когато изпълнителите са били в друг състав. За сметка на това ще сложа линк към едно клипче, на което е показано как изглеждах снощи. 

Ето го екипа на спектакъла тук:

„Трубадур“ от Джузепе Верди днес – 25 май 2015 г., 19 часа

Диригент Мартин Пантелеев
Режисьор Георги Динев
Сценичната адаптация Димо Костадинов
Хормайстор Младен Станев
Концертмайстор Паулина Колева

Действащи лица и изпълнители:
Леонора – Елена Баръмова
Азучена – Гергана Русекова
Манрико – Борис Тасков
Граф Ди Луна – Венцеслав Анастасов
Ферандо – Александър Марулев
Инес – Емилия Джурова
Руиц – Ивайло Йовчев
Вестител – Ивайло Йовчев
Циганин – Сашо Стойков

С участието на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“

Оркестър, хор и балет на Държавна опера – Стара Загора

Благодаря!

4 thoughts on “Трубадур

  1. Никога не съм се съмнявал в работата и представянето на Старозагорската опера и нейния състав! Горд съм, че съм бил неин член и съм работил с чудесни колеги, диригенти и режисьори и художници. И най – вече – когато беше директор и главен диригент – Големият Димитър Димитров! Успех и в бъдеще, мили колеги!

  2. Дано има повече такива вълнуващи вечери за всички ни!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s