Днес няколко пъти минах край този бадем, и чак ей сега погледнах към него и видях.
Сетих се за едно старо стихотворение:

Междучасие

Когато цъфнаха бадемите,
една въздишка – от големите,
от немите, от най-разкошните –
се претъркули по небето.
Олекна въздухът, и хората
си разсъблякоха умората
и страховете – полунощните.
И се усмихнаха. И ето:

след ден ще се завърне зимата,
и междучасието в климата
ще свърши. Ала до тогава
ще си припомним лекотата,
с която вкусно се целувахме.
Скръбта, с която се сбогувахме.
И нежността – че продължава.
Ще си разпролетим сърцата –

заради храбрите бадеми.

Първа ще ви кажа този път!

Доброто куче Нел е много талантливо.
Освен че е гальовно, послушно и игриво,
то също е известно със своите умения
загадки да разкрива. И даже престъпления!

Запознайте се с Нел, кучето детектив, което ще надуши изход от всяко затруднено положение!

През 2020 ще излезе още една история на Джулия Доналдсън на български език 🙂
На хоризонта се задава нова най-любима книга, ура!

„Кучето детектив“

Написа Джулия Доналдсън.
Нарисува Сара Огилви.
Преведе Мария Донева.
Редактира Манол Пейков.
Оформи Венета Атанасова.
Издателство „Жанет 45“
2020 г.

На 24 октомври от 18,30 в книжарница „Гринуич“
ще бъде софийската премиера на новата ми книжка „Щастливи времена“.
Много се вълнувам.

Първото пътуване с „Щастливи времена“ предстои. На 9 юли вечерта в 18 часа ще бъда в Хеликон-Русе при Ваня Хинкова.
Какво ще говоря? Дали ще е весело, или пък тъжно? Когато говоря за разказите, пада голям смях. За новата книга още не знам. Честно, не мога да я усетя добре. В гудрийдс са я напукали с тройки. Освен това ми прави впечатление, че не е Коледа. Свикнала съм когато имам нова книга, да е Коледа. Свикнала съм също с излизането й да падна в прегръдките на сладките хора на премиерите в София и Пловдив и Стара Загора. Много ми е трепетно.
Пиша ги тези неща прекалено откровено, мисля, че и книгата е такава.
Но не ме е страх. В Русе ще ни посрещнат хора, които обичам и познавам. Те ще са орисниците на „Щастливи времена“, значи всичко ще бъде наред.
Понеделник, 9 юли, 18 часа, Хеликон-Русе. Нямам търпение, защото много обичам.

Ето, вече я държа в ръка.
Оставих я на коленете си, за да напиша няколко думи.
Много ми е радостно и благодарно. В следната хронология:
На добрите приятели, които ме окуражиха да си събера книжка с разкази, за всички похвали и оплаквания – взети са под внимание и са отразени.
На Иво, че ми направи корица и съдържателен разделител, с цялото съдържание, изписано върху него. 
На Марин Бодаков, че прочете разказите внимателно и грижовно, вслуша се в тях и ги чу. И че току що ми писа: „Нашето гардже е най-хубавото.“ 
На госпожа Божана Апостолова, защото не се замисли, преди да каже „Да“.
На Станислава Станоева, че ми коригира грешките и ми нанесе и най-закъснелите поправки.
На Елка Стоянова, която остави настрана властването над Вселената, за да напише най-топлите и щедри думи за тая книжка, и с късмет да тръгне тя по пътя си.
На Гери, Яна и Зоре, че посрещат книгата и ще я подават със собствените си ръце в ръцете на читателя.
Вие сте много, много важни хора.