Уших ги, за да отбележа едно отминало премеждие, и то просто си личи колко много късмет ще носят.
Трябваше да са точно десет, защото така си казах, но като направих десетте, не можах да спра да шия, значи тия дни ще се навъдят и още 🙂
Направих тези снимки урбулешката, размайхвайки фотоапарата, с последната въздишка ток от батерията му.
🙂
Здравей, Мария! Страхотни човечета! А имат ли си имена членовете на това общество, помогнало ти да преодолееш последиците от отминалото премеждие?! 🙂
Аз не ги кръщавам – който си ги купи, ще ги нарече, както иска.