Аз ли?

 

Кой рева като магаре вчера?
Кой гризеше въздуха от мъка?
След сълзите тръгнах – и намерих
изход. И на светло се измъкнах.

Вчера бе тъгата ми безкрайна.
Днес се свърши – беше и я няма.
Радостта поникнала е тайно
и расте, и става по-голяма.

Аз ли плаках? Колко ще се смея?
И какво ме чака зад завоя?
Има ли спокойствие? Къде е?
Някой ден дали ще бъде мое?

 

3 thoughts on “Аз ли?

  1. В началото като прочетох, разчетох описание на признаците на влюбване. После пак прочетох – нищо подобно. Прочетох трети път и видях описание на циклотимия (не се приема за заболяване и не се лекува)… Четвъртия път видях сила, опит да се пребориш с мъката. На петото прочитане видях… себе си. Обожавам поезията, която описва състояния и емоции, особено ако е добра и искрена: защото колкото пъти прочетеш, толкова различни варианти виждаш. Ето пример, че дори това наглед непретенциозно и уж скромно стихотворение всъщност представлява доста сложна конструкция. Харесва ми богатството от състояния само в три четиристишия. Благодаря!

    • Да, много е мартенско, променливо и непредвидимо това с настроенията. И е целогодишно.

  2. Дааа….И аз така, но не мога да напиша стих. Ама всички ако можехме, кой ще чете толкова стихове? Така, че по-добре, че не мога /много запетайки станаха, не знам къде сбърках?/

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s