През 2021 година

Мина коледният концерт на Джазът пее на български и годината е готова за закриване. В оставащите дни ще чета книги, ще получавам и изпращам картички и подаръчета, ще си готвим вкъщи и ще си хапваме, печката ще гори, и това е. Може един ден да отида да ми сложат бустерната ваксинка, че в плановете ми не е включено боледуване, а няма по-добро лечение от профилактиката.
И като е така, отделих време да си прегледам изтичащата година. Колко плаках и колко се смях, докато си подреждах спомените… а и докато ги правех!

Книгата ми от 2021 е със стихотворенията за деца: „Нетърпение в кутия“. Най-важното за нея е, че я илюстрира Елица Сърбинова. Всеки поглед към тази книга ми създава усещане за празник.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През 2021 година превеждах детски книги. Следва хронологичен списък:
„Мог забраваната“ от Джудит Кер, изд. Лист
„Тигърът, който дойде на чай“, Джудит Кер, изд. Лист
„Зог“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Грозната петорка“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Добри“, Моника Шанън, фонд „13 века България“
„Рибко“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Зог и летящите лекари“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Болничното куче“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Охлювът и китът“, Джулия Доналдсън, Жанет 45
„Коледата на Мог“, Джудит Кер, Лист
„Имало едно мече“, Джейн Риърдън, Сиела
Браво на детската преводачка! Имам и няколко преведени заглавия, които ще излязат догодина.
Двете книги за Мог са ми любими, защото ги преведох в проза и ги преразказах в стихове; втората версия не е на страниците на изданията, но много ме радва.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Като говорим за преводи, имах честта мои неща да бъдат преведени на други езици. През пролетта редовно ми пишат студенти, които са имали за задача да се опитат с някое стихотворение, дано да получават само шестици.
Влязох, заедно с други автори, в сборника с разкази, преведени на персийски през английски от Фарид Гадами.
Един преводач на име Рудра Киншук преведе стихотворения на наши автори на бенгалски. Това е толкова екзотично и занимателно! Понеже той не знае български, а за разлика от Фарид не потърси и превод на някакъв език, който ни е общ, казах „ধন্যবাদ“, но само на вас ще ви призная, че го казах с половин уста.
През ноември пък излезе македонското списание „Житие“, с брой, посветен на бугарските поетеси.

Но има нещо много специално и важно за мен, много радостно.
Мария Ширяева преведе няколко мои стихотворения на руски, и то много хубаво, запази мелодията, подреди думичките. Аз разбирам, че едно стихотворение е хубаво, когато го прочета и се окаже, че вече го знам наизуст. Ето това например го зная:

Волнуется всё море,
что справиться не сможет,
что и весна уплыла,
и лето медлит тоже,

что все поразъезжались,
и вряд ли кто вернётся,
что солнце остывает,
спиною повернётся.

И слезы его мутны.
Медузы обжигают.
Красивые минуты
на лодке уплывают.

И трётся смуглым носом.
Обрывком флага машет.
Ноль по шкале ресурсов,
а, может, ниже даже.

Молчит, бурлит, качается
на дне своей депрессии –
лучистую улыбку
пираты тащат весело.

Что делать? Как быть дальше?
Век вековать придётся.
А может утопиться? Но…
Всё же обойдётся.

Благодаря!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Написах текстовете за песните в куклената пиеса „Иссън Боши“ на театър „Такеда“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Имах си и други музикални радости. Марина Господинова записа песента „Юли“ и така общите ни изцяло авторски песни станаха две, първата беше „Без“.


През пролетта преведох една песен на Щраус за Яница Нешева. През ноември пък направих превод на три арии от оперетата „Бал в Савоя“ за
Пловдивската опера.
Много щастливо преживяване за мен бяха двата концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера“ заедно с трио Дивертименто и оперните артисти Милена Гюрова и Атанас Младенов. Имаме планове за няколко различни музикално-поетични програми в различни градове в северна и южна България.
След твърде дълго прекъсване направихме коледен концерт на „Джазът пее на български“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Заради пандемията пътуванията и срещите бяха затруднени. Например спектакълът за мишките в Стара Загора беше отменен в последния момент, както и трубадурският ни дуел с Елка Стоянова.
Имах срещи с читатели и читателчета, някои срещи бяха на живо, други – онлайн. Отидох за това в Хрищени, Преславен, Сотиря, Попово, София, Хасково, Велинград, Стара Загора, Ямбол, Ивайловград, Свищов. Онлайн имахме срещи с хора от Прага, Русе, Сиатъл, Стара Загора, Пловдив; онлайн участвах и в детския литературен фестивал.
„Книга за нас“, която излезе от печат на 23 декември 2020, имаше представяния в София, Хасково, Пловдив и Стара Загора, милата ми книга.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Най-после се запознах с чудесните хора от Компот Колектив и с Далибор Райнингер, когато се включих в някои от събитията, свързани с проекта за анимационни филми по стихотворения „Щрих и стих“.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
През април си направих моя си Личен Маратон на четенето, той ми запълни с емоции почти целия месец. Гледали са го само симпатични хора, от време на време го споменават и до сега. Може и догодина да направя.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах в Европейската нощ на литературата, четохме заедно със Здравко Георгиев в любимото читателско гнездо в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“.
По този повод, удоволствие е да се мечтае, планира, чете и изобщо, всичко е удоволствие да се прави съвместно със също тъй любимата библиотека „Родина“.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Участвах и в проекта „Да се чуем“, заради пандемията официално той ще приключи с няколко събития в Пловдив през идната пролет.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
От юли си имам рубрика в предаването Флашмоб на радио Стара Загора – всяка събота представям по една книга.
От началото на декември пък пиша страницата за книги на вестник „Сега“.
По този повод си възвърнах способността да чета дълго и с наслада. Това е едно от най-хубавите неща, с които мога да се поздравя за изминалата година.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
В личен план – жива съм. Иво работи това, което му харесва. С майка и татко сме си вкъщи. Сърцето ми е пълно. Имам огромно желание да правя хубави неща, да осъществя най-различни идеи, някои мънички, други по-амбициозни. Имам си моите мечти и колебания, и безизходици, но за тях не пиша тук. По-добре да добавя няколко от тазгодишните играчки, за по-шарено.


––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
При всички тези добри неща, 2021 за мен ще остане годината, в която си отиде Марин Бодаков. Загубихме неговия разбиращ, умен, добронамерен поглед, който надграждаше и придаваше смисъл на труда и каузите ни. Отиде си скъп приятел.

Коледното чудо

Звездите си заплетоха лъчите.
В батериите няма йонче ток.
И бяла мечка, вързала кънките.
И меденки с отдавна минал срок.

Пластмасови гирлянди във кашона,
прибрани със замах на две – на три.
От поглед само златото се рони
и чувствам как ще захвърчат искри.

И всичката украса боклучава,
която цяло лято само пречи…
Но дойде ли декември – нещо става.
Дали аз ставам празнично човече,

дали са ме облъчили с реклами,
дали по навик стар ей тъй си плача…
Играчките се галят във дланта ми,
наперват се, накриво се закачат,

блещукат със такава смешна гордост,
искрят с пукнатини като с медали,
и стъкленото жълъдче е орден
за времето – че сме го преживяли.

Стигат ли ни буквите?

Предишните дни не успях да отговоря на никого къде може да се гледа срещата ни с Албена Раленкова, Петя Кокудева и цял клас първокласници от Бургас.
Ето тук има запис:


https://www.facebook.com/watch/live/?ref=watch_permalink&v=1101181574018467

Джазът пее на български – коледен концерт

в клуб „Портрет”,  ул. „Неофит Рилски“ №72, София

на 18 декември от 20 часа

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Дядо Коледа наближава града с шейната, теглена от Рудолф, рецептата за най-сочна баклава е залепена с магнитче върху хладилника, дори времето да е мрачно, ние казваме – нека да вали сняг, в снега София е като страна на чудесата, Коледа носи красиви неща, ние преливаме от любов и колкото повече празнуваме, толкова повече вярваме в пролетта.
Ето, почти ви разказах концерта. Венци и Антони ще го превърнат в музика, Марина ще го изпее, а ние ще го преживеем.

Концертът  ще се проведе при спазване на всички противоепидемични мерки. 

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/218085803701567/?ref=newsfeed
Вход за концерта – 20 лева
Телефон за резервации… Резервации не се правят, елате навреме. Ние вече ще сме там.

Един човек родил се тук…

Един човек родил се тук,
но все го теглело на юг.
– В носа ми е вграден компас!
На юг от тук отивам аз!

Той учен бил и геолог.
На ръст – висок, на ум – дълбок.
Планирал път, предвкусвал слава.
Готов бил за съдба такава.
На юг? Добре. Но докъде?
А ако лъв те изяде?
А ако бесен слон те стъпче?
А пътят? Толкова е скъп, че
докато за билет събираш,
направо може да фалираш.
И още – югът си е жега.
Ще почернееш като негър
и ще се пържиш в страшен пек.
А ти все пак си бял човек!

– Разбирам, прави сте. Обаче
това, че всяко пеленаче
под „юг” разбира портокали,
Сахара, жега и сандали,
не може мене да ме спре!
Аз учен съм и знам добре:
планетата е кълбовидна.
За мен България е свидна,
но щом роден съм на Земята,
такава ще ми е съдбата:
Земята да ми е родина.
Така че – трябва да замина.
И като искрен патриот
вървя по стъпките на Скот,
а Шакелтън ми е учител.
Аз на планетата съм жител
и искам да я опозная –
на юг, на юг – и чак до края.

Човек, мечта щом има – гони я
до оните във Патагония,
не се отказва, и накрая,
чак до ръба на Ушуая,
и по-далеч, и по-нататък,
и вярно, пътят не е кратък,
но пък и никак не е скучен.

А нашият герой е учен,
а щом си учен, значи знаеш –
планираш, мислиш и мечтаеш,
записваш, търсиш, наблюдаваш,
и колкото по-учен ставаш,
загадки повече намираш,
съмишленици си събираш,
споделяш своите въпроси.
Открития велики носи
откритото море. След него
се носи ехо: – Его… его…

Да! Ей го – залив с бряг красив!
И нашият герой, щастлив,
погледна го и мигом каза:
– Ей тука ще направим база!
И българските антарктици
като топлолюбиви птици
тук ще долитат всяка зима.
От днес България ще има
местенце тук на свое име,
и ще го кръстим „Свети Климент”,
така под небесата сини
ще въдим български пингвини,
сред китове и бързолети
среднощно слънце ще ни свети.

Напролет курса ще обръщаме,
със щъркелите ще се връщаме.
На път към университета
ще тъпчем жълтите павета.
С носталгия опитомена,
с душа – завинаги пленена,
ще чакаме да дойде есен,
да стане кабинетът тесен
и пак – на юг, на юг, до края,
Рио Галегос,Ушуая,
на кораб, с яхта, в океана,
на пура с ром със капитана,
със хеликоптера във мрака,
напред, през лед със зодиака,
където със копнеж беззвучен
стои доброто Куцо куче,
където родно е морето,
любимо – всичко, и където
един тюлен лежи намръщен
и мрънка: – Идвайте си вкъщи!

Кино! Тук го рецитирам:

https://www.facebook.com/mariadoneva7/videos/3298387380285280

🙂