Когато в зимен ден не спира да вали,
когато си смутен и всичко те боли,
настръхнал, без любов, далеч от радостта,
едва ли си готов да вярваш в пролетта.
Дърветата звънтят, кристални от леда.
Врабчетата мълчат, захвърлени в студа.
И ти като врабче си стягаш смелостта
да си припомниш, че я има пролетта.
Повярвай, тя върви от месеци насам.
Вратата отвори и няма да си сам.
През планини от сняг, и през блата от мрак,
ще дойде пролет пак. Когато си готов,
ще има пролет и любов.
✿
Мария Донева 
Ех, Мария, обожавам твоите стихотворения, но имам различно отношение към зимата :). Поздрав от мен:
Зимата
Не я търсете във града
и в начумерените локви.
Нейната хижа е много високо.
Там самоотвержено готви
чорба
за всеки,
дръзнал да я потърси.
Когато няма гости,
Зимате плете къдели.
С дантели
усърдно ги поръбва.
И става чудно –
в нови премяни
блестят върхове
и поляни.
С канела поръсва ги –
за разкош.
И те светят от радост
дори посреднощ.
А дойде ли някой болен,
Зимата го лекува
с най-бялата тишина.
В нея векуват
истина и човещина.
Pingback: КОЛЕДА ПЕЕ ДЖАЗ НА БЪЛГАРСКИ | Мария Донева
Pingback: Джазът пее на български – коледен концерт | Мария Донева