Постоянно си казвам –
февруари е къс.
Под снега се показва
мокра, рохкава пръст.
От студения въздух
освежен, изтрезнял,
понеделник се хлъзва
в мека весела кал.
Посивял и измачкан
заскрежен акварел.
Даже аз да съм мрачна –
февруари е смел.
Ето, дните порастват –
с по една капка чай.
И тъгите зарастват.
И студът има край.
Мария Донева 
Аз не обичам чай, но обичам когато дните стават по-дълги и хората започват да се стоплят, макар, че обичам студа, но не и този в сърцата им. 🙂
и аз така
освен за чая
не че чак толкова го обичам, ама не ми пречи 🙂
Обожавам чай. Днес казах на Зори и Марин, че пия по два литра на ден, а те не ми повярваха 🙂
покажи им! 🙂
Bravo
🙂
Много е готино! 🙂
Поздравления!
Pingback: По една капка чай | Bulgarian Blog
Постоянно си казвам – февруари студен е
и навънка недей се показва!
Ти към пролетна пазва да посегнеш е време
чак когато кокиче прорязва!
🙂
Февруари е смел! Наистина! И освен това е обещание за март, то е като да знаеш, че днес е петък напрмер, и следва цял уикенд. 🙂
Да! 🙂
и ето скоропак идва февруари и то съвсем прекрасен. ще се облече пак гиздаво във мариини думи редени и на мен ми е много приятно от това.
значи ще се видим на концерт? 🙂