Познавате ли пътешественици

 

Аз познавам!

Те са момче и момиче и си събират континенти.

Пътуват заедно и вече са били къде ли не  –
в Брюксел,
на яхта през няколко морета,
в Сеул,
през Южна Америка – чак до Антарктида.
Сега се готвят да посетят Австралия и Нова Зеландия.

Хубавото е, че не са ме забравили. Отбиха се да се видим и да ги поглезя – почивка, спа, нова рокля за момичето.
Избрах едно парченце син плат с черешки.

Много хубаво съвпадение – той ми е подарък от Люси от Сидни, точно за да шия такива дрешки.  🙂 С тези одежди момичето е като рекламно лице на черешовата книга.

Ето ги пътешествениците!

 

Такива ярки юлски дни

 

Заоблен ален небосклон.
От него светлина течеше,
а слънчицето бе бонбон
от мед, лимони и череши.

Под залеза се озова
едно стипчиво, дълго лозе
със ръб от боцкаща трева
и меки прецъфтели рози.

Разшумоля се. Засладни
и си протегна редовете.
Такива ярки юлски дни
дори след залеза пак светят.
=

Разсеяно и нежно

 Мария

Подстригано поле
със щъркел зад ухото.
Деца със колелета –
забързани, защото

дъждът се е засилил
и всеки миг ще скочи.
Две мравки мерят сили
на каменните плочи.

Два облака се сбутват,
разплискват се небрежно.
Вали – като наужким,
разсеяно и нежно.

Обира прахоляка.
Лозниците изпира.
Развява си байрака,
разкършва се и спира.

 

ТТ

Разрошено поле
със клечки и със драки,
един раздърпан орех
и две-три вехти свраки,

събрани клюн до клюн
да си обменят клюки,
стърнища в цвят тютюн
и прахоляк от скуки.

А облачният свод
изцапан е във сиво
и мравчият народ
бере храна, топливо,

че лято – пък вали
и чуй – ветрецът свири.
Надежда ли? Или…
Дано не се съсири!

🙂

 

Нели Жекова

Почина Нели Жекова.
Тя беше актриса в Терапевтичния театър в ДПБ „Доктор Георги Кисьов“ – Раднево.
Тя беше примадона и звезда.
Хич не беше лесна.
Аз даже малко се страхувах от нея понякога.
Тя беше театрално откритие на доктор Толев, почти случайно я пратили да пробва в театъра, а се оказа, че в нея има енергия и талант.
В последната си роля в „Благородният испанец“ Нели имаше такава реплика: „Аз имам фаталната способност мъжете да се влюбват в мен на рояци!“
Много бързо си научаваше думите.
Тя ми казваше: „Госпожа режисьорката Мария Донева!“
Или пък: „Сладурче!“
Днес си поговорихме за нея на репетицията. Другите актьори я помнят още от 1979 – 1980 в болницата, по-голямата част от живота й е минала там. Животът на дъщерите й – също. Един път Нели мимоходом спомена: „Дъщеря ми си дойде, прибра се, вече си е пак в Първо женско.“
Тя от време на време нещо ми се разсърдваше и спираше да ми говори.
Един път ми позволи да й помогна да си пренесе покупките от пазара, занесох ги до портала, после поговорихме малко, докато изпуши една цигара.
Нели имаше дребни зъби и като се усмихне, приличаше на момиченце, което бързешком се е наклепало с червилото на майка си. Изрусяваше се като шведка.
Казваше: „Госпожа Донева, такава комедия ще направим, че публиката ще трябва да идва с памперси, да не се напикаят от смях.“
Също и: „Петък е, пуснете ни по-рано от репетиция днес, за да отидем на пазара! То не може само театър, ние имаме нужда и от духовен живот!“
А най-любим ми е случаят с Ивелин Керанов, обичан от актьорите дългогодишен режисьор в Раднево. Нели един път му рекла: „Господин Керанов, с нетърпение чакаме да умрете!“ „Защо бе, Нели?“ „Ами за да кръстим театъра на Ваше име!“
Ивелин ми е разказвал, че като дошла да играе за пръв път, била много нежно, много обичливо момиче.
Нели беше обичливо момиче и истинска звезда.
Отдъхни си, Нели.
Поклон.

Още 5, и стига засега

 

Много ми хареса тази работа!
Вярно, че в новите закачалки има нещо сватбарско.
Дай боже всекиму, както се казва! 🙂

Днес ме чака ново изпитание – ще си подредя гардероба. За да не се разколебая, първо ще извадя всичко от него. Като знам колко дрехи има да премеря, дано до довечера да успея да приключа.
Най-любимите рокли и ризи ще сложа на новите закачалки, да се радват.

🙂

Една малка любов

 

Една малка любов във леглото се сгушила,
лавандула цъфтяла и тя я подушила,

едно крайче от слънце като зъб се подавало,
ромоляли щурци и почти се смрачавало.

Любовта била радост, смях и жестове мили,
непризната все още от великите сили,

а денят й бил кратък. Тя мълчала. Притихнала.
Нещо се замечтала, нещо се поусмихнала.

Кръг от чаша разлята – нейната територия.
Тя си нямала още нито път, ни история,

даже ясни желания не била си избрала.
Тя била като капка, съвършена и цяла.

Една малка любов, кротка, с пръсти изстинали.
Ще остане ли тук? Ще боли ли? Ще мине ли?

=