Ода за Петър Бакърджиев и книгата му „Доктор Ливингстън, предполагам?“

Това е речта, която държах на представянето на тази страхотна книга.
Така разбирам литературната критика аз.

Африка му каза тайни
и направи го смирен.
И зелен фасулец готви,
и чинийката си мие.
Той изглежда все по-мъдър,
някак облагороден,
някак по-така изглежда
Бакърджиев, Бакърджиев.

Между зебри той пикае,
вечерта на вист играе,
с чужденци добре общува,
сред саваната нощува.
Мравка, храстче, млекодайно –
нищо не минава метър,
а описва всеотдайно
супер-Петър, супер-Петър!

Там край пътя дреме лъв.
Петър го побутва с клечка.
Ала той си е такъв –
и за него няма пречка
да разкаже как е акал,
и с кого такси е чакал,
и къде е смукал водка…
А лъвът е проста котка,
и ленива при това.

Петър с пламенни слова
драсва клечката на скуката.
Не забравя и поуката,
но така е замаскирана,
все едно, че е изсвирена
от оранжев китарист.

Любознателен турист,
без да е кръвник-ловджия,
книгата му е трофей –
уста Петър Бакърджиев,
пътеписният Орфей,
даже във вулкан дълбок
ще открие свястна бира.
Със масаин-кръволок
бързо общ език намира.

Има вир дълбок в творбата –
ето, мокър от водата
с чудесии пренаселена,
морско-звездна и дантелена,
джапайки излиза той,
произведен за герой,
плувайки до скучен остров
ей така, за спорта просто,
и за да разпространява
българската спортна слава.

И така, на много страници,
между пътници и раници,
Африка открита беше.
Петър най-отзад седеше,
пазеше ариегарда.
Тука – слон, там – два гепарда,
негърчета на рояци,
шантави парични знаци,
магазини за плячкосване,
залези за омагьосване,
дружелюбни митничари,
щедро черпене с цигари,
и по повод на малария –
тъжен извод за България.

Книга твърде увлекателна,
шарена и прилагателна,
и в словесно изобилие
колкото за пет фамилии
всички родом от Сицилия.

***

Просто спомени да слушаш
е като на крак под душа.
С книга си е по-добре –
гмурваш се като в море,
то те гали и прегръща.

На човека е присъщо
да си трупа сувенири
и да мъкне по квартири
бобени зърна, кратунки,
шапки, дървени маймунки,
да си прави фотографии…
А забравата е мафия –
знае как се грабят спомени,
изсушени и изронени,
как се губят впечатления,
потъмняват отражения,
снимки скъсват с цветовете си,
както ги държиш в ръцете си.

Затова е много гот,
че със книга ще си лягам.
Месец походен живот
няма как да ми избяга.
Весела консерва памет,
спомен ярък, с думи хванат,
сладкодумен и приветлив,
щом към книжката посягам.
Нова, по-висока летва.
Бакърджиев, предполагам.

1 thought on “Ода за Петър Бакърджиев и книгата му „Доктор Ливингстън, предполагам?“

  1. Pingback: Изстъпления и картичка от Моли | Мария Донева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s