Под липите прецъфтели
плочките са пожълтели.
Въздухът е като чай.
Чувство за тъга и край.
Топло, сладко и протяжно.
Под езика ми е влажно,
и солено, и горещо.
Искам да си спомня нещо,
да завяхна като рана,
нещо сигурно да хвана,
някак нещо да направя,
да се спра, да се избавя,
да забравя всеки страх.
Под липите – цвят и прах.
Мария Донева 
Иххх… прецъфтелите липи… 🙂
Под липите прецъфтели
разни чичковци и лели
крачат и разменят думи.
А автомобилни гуми
шарят прашния асфалт –
сто коли с моторен алт
се надсвирват и надхвалват.
В бирарии с потни халби –
най-различен тип мъже.
Вечер, теглена с въже.
Вечер прашна и гореща –
май какво, ще каже нещо?
Или нещо ще ми пише –
че не съм съвсем излишен…
.
🙂
❤
🙂
Прах и смях
Под липите прецъфтели,
влюбени, ръце са сплели.
Две усмивки, две сърца,
две съдби – сега – една!
Искат да запазят вечно,
чувството за обич днешно.
Искат да си кажат нещо
мило, топло и сърдечно;
заедно да помълчат,
път за двама да сградят.
Под липите – прах и смях –
няма край и няма страх.
Хубаво 🙂