Пътувания и срещи, Пазарджик и Труд

Открих сезона на стихотворенията, казани на глас.

В Стара Загора си имахме Нощ на изкуствата и аз четох малко стихотворения в къщата-музей „Гео Милев“. Но това си е у нас, в Стара Загора.

На 1 октомври ще бъда в Пазарджик. Първо в учебен час в Езиковата гимназия, а от 18,30 – най-официално в КнигАрт Кафе, бул.“България“ № 25, Читалище „Виделина“.

trudНо това не е всичко!

На 2 октомври какво си мислите, че ще направя? Ще се върна вкъщи просто така? 

На 2 октомври в 13,30 ще бъда в село Труд, в Библиотеката при НЧ „Светлина – 1929 г.“.

Вижте колко хубаво са нарекли събитието: „Есенен литературен салон с поезията на Мария Донева“. Их!…

Дано есента потръгне хубаво… 

„Без заглавие“ – всеки вторник от 19 часа!

Литературният клуб пак работи 🙂
Започваме на 6 октомври. Ще се събираме всеки вторник. 
Основно е за ученици между 9 и 12 клас, които обичат книгите и пишат стихове или проза. Ако някой е по-млад или по-възрастен, но споделя нашите интереси, няма да го върнем.
Ще си говорим за книги, ще играем различни литературни игри. Последният вторник от всеки месец ще каним на гости писатели, за да се запознаем и на живо с тях.
Мястото е на втория етаж в Центъра за наука, култура и изкуство, на улица „Захарий Княжески“ 71.
Напълно безплатно.

Радушни същества

Това е резултатът от почивните дни и от едно вдъхновяващо раирано парченце плат, което си намерих – две неописуеми същества. Вътре в тях има по една звездичка, която издава приятни тракащи звуци. Сърцата им са празнични!

Месецът…

Месецът най-после свърши. Хем беше от късите.
Месец, след който светена вода да наръсите.
Пълен с очакване, празен от по-дълбок смисъл.
По-рядко сладостен, по-често мрачен и кисел.
С триста събития, струпани като картофи.
С дребни открития. Сблъсъци и катастрофи.

Месецът свърши. И скоро ще свърши годината.
Първата част от живота набързо е мината.
Сладка любов. Тежка работа. Дълга умора.
Нежно лице сред гъмжило объркани хора.
Всичко повтаря се. Всичко е за упражнение.
За да въздъхнем накрая – с тъга, но и със облекчение.

Приятели

Приятели е книжарница. Това й е името, но не искам да го пиша в кавички, защото Стаси и другите момичета от нашата книжарница наистина са ми приятели. За там съм ушила тези човечета, там ще стоят, ще се усмихват и ще чакат някой да си ги хареса.

А минзухарчето ме чакаше търпеливо сутринта в една голяма саксия на терасата. Вчера нямаше никакви признаци, че там ще цъфти цвете, то се е приготвяло да ме изненада, а аз точно днес да се успя!

Шареният бръшлян пък беше стръкче с две листенца, което ми подари една мила госпожа в Казанлък по-миналото лято. А сега – ехее!

 

Ще ме подсетите ли?

Добро утро!

Мили мои.

Тази година ще имам нова книга. 

На вчерашния много хубав, топъл и празничен ден  получих потвърждение.

Книгата ще съдържа избрани стихотворения от минали години. Ще бъде красива предколедна книга за гушкане и за подарявяне. Знам, че ще бъде красива, защото Иво Рафаилов ще направи корицата. 

Защо ви пиша всичко това сега?

За да ви кажа колко ми е радостно. Странно – едно такова тихичко радостно. Нищо, тъкмо ще има накъде да се засилва. И послеее… Ееехххх….

И защото ви моля, ако някой си има любимо стихотворение от досегашните книги, може ли да ме подсети, за да не го пропусна? Може с линк, или с две-три думи, аз ще се сетя за кое става дума.

Благодаря още от сега!