Честит имен ден, мила Соня! (2015)

Денят с нощта се изравнява
и щом замръкне – хладно става,
и лястовиците се махат,
и есента почуква плахо
и деликатно ме подсеща,
че иде ред за важно нещо:
печални мисли да прогоня,
да викна: Соня! Соня! Соня,
здравей, къде си, как си, що си…
Да я засипя със въпроси,
и да подскачам, да се смея,
защото разговарям с нея,
и нищо, че по телефона,
и нищо, че край нас във фона
нахален градски шум наднича.
Такова хубаво момиче
е Соня, Соничка, София!
Едва ли тайна ще открия,
ако ви кажа, че без нея
сама едва ли ще успея
да подредя прилична книга.
Тя бързо същината стига,
и ловко смисъла открива
и като бебе го повива.
София книгите отглежда
с Любов и Вяра и Надежда.
Надеждна, вярна и любима,
на мен ми е необходима,
и затова й обещавам
редовно да я поздравявам
до края чак на този век –
защото е голям човек!

3 thoughts on “Честит имен ден, мила Соня! (2015)

  1. Няма как да не споделя колко специална се почувствах, въпреки че не се познаваме и става въпрос за друга Соня 🙂 Благодаря Ви, Мария! Не спирам да следя творчеството Ви, с Вас започнах да чета поезия!

  2. О, колко хубаво!
    Имате имен ден на най-хубавия празник, умен, мъдър и любовен! Нека всичките ви дни да са такива! ❤

  3. РЕПЛИКА НА ФЕН-СКЪПЕРНИК

    Страхотна си, страхотна си – СТРАХОТНА!

    (Ех, де да беше малко по-имотна…)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s