Смокинята тази есен

Картинка

 

Тази есен е дълга и щедра. Толкова много топли дни! На старите снимки по това време вече съм била загърната в оранжевото палто, а тази година още не съм го потърсила, да видя къде е спало летен сън.
Още от първите по-топли дни майка започва да пере якета, палта и шапки и да ги прибира, за да спят като къпани. Често се налага пак да си извадим някоя зимна дреха, само за едно обличане през някой изостанал мразовит ден – и хайде пак пране.
Като ги извадя и ги събудя, миришат на прах за пране. Сънували са чисти сънища, благодарение на майка.
Благодарение на есента и на това, колко тиха и спокойна беше, смокинята успя да си опази листата. За първи път я виждам такава – жълта, озарена отвътре. Преди студът я попарваше и дебелите й мъхести листа окапваха още зелени, като дрипави мокри хавлии, и ставаха на кал в калта.
Ние може да сме много твърди и да понесем и студ, и жега, и пак да оцелеем. Можем и без чужда помощ. Каквото дойде, ще го понесем и ще го преживеем.
Но колко е хубаво да има кой да се погрижи… не за нас, за смокинята да се погрижи. Да разхубави листата й веднъж.

Едно такова

Картинка

„Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.“

Снощи за пръв път сънувах, че летя. Беше много хубаво…

 

Среднощен разговор с Кармен

 

Искам да пиша тук само хубави неща, радостни, топли. Да отворя блога и като търкулна надолу, да виждам цветове, усмихнати лица, пък били те и на съществата, които съм ушила. Да си спомням щастливи срещи и приятни вълнения.
Не се правя на луда, ясно ми е, че в един момент работата опира до самореклама и кой знае как изглеждам в очите на хора, които поглеждат насам със студен поглед.
Също така, много бих се радвала тия сладки животни и човечета да се окажат подходящ коледен подарък за някой мил човек и да ги продам всичките.

Но сега какво искам да кажа.
Мило дневниче, гостувах в предаването на Кармен Манукян!
Толкова харесвам Кармен, че нейната покана е като подарък за Коледа и за рожден ден, взети заедно.
Ето го предаването. Говорихме за конкурса „Веселин Ханчев“, за сборника „Животните“, за пиесата „Банда Бацили“, за Джазът пее на български.
Кармен знае всичко за събеседниците си, а тя самата е загадка.
Кармен обича своите котки. Обича поезията. Обича работата си. Има красив глас. Ех, Кармен ❤