Коледни вълнения на 7.12 в Операта

🙂

Вие не знаете какво означава Па де Кре.
Аз знам, защото търсих, четох и накрая взех, че попитах.
Па де Кре значи Стъпката на Креми.
Кремена Костова е прекрасна балерина. Дечицата от нейната школа много я слушат и тя никога не повишава тон, а при нея се учат на балет стотици дечица. Представете си сто малки патета (пух, шум и сладост). Сега си представете сто дечица с балетни пачки.
Да, тя не повишава тон. Смятай!
И ето, на 7 декември ще бъде големият спектакъл Коледни вълнения. Много се гордея, че написах стихчетата за него.
Ще го гледам и ще се вълнувам.

Коледните картички са готови

Днес съм цялата в звездички –
прах от коледна украса.
Скоро ще изкупя всичкото
злато от пластмаса…
Така де.
В следващите дни все така ще сме.
Направих картичките по лесен начин, с перфоратор и фоам с брокат, даже с лепило не съм се цапала, защото този фоам е самозалепващ, остана ми от короните на принцесите в онази пиеска.
Още днес ще изпратя една-две картички, да видим добре ли летят и на място ли кацат 🙂

Моя си е

Гореща и сладка тъга, внезапно.
Доплака ми се.
Озърнах се наум,
питам мъжете:
– За тебе ли е тази тъга?
– Или за теб?
– Твоя ли е?
Единият отишъл по работа.
Другият се реди на опашка в банката.
Третият още спи.
Даже не чуват, че мисля за тях.
А и тази тъга е такава гореща и сладка,
уютна като прясно мляко.
За мене била, моя си е.

Когато хората се разделят

Когато хората се разделят, те трябва да си разделят и думите.

Дадената дума на кого принадлежи?

Можеш ли да казваш „Обичам те” на друг човек, докато твоето „Обичам те” още е заето? То може да е затиснато под купчина книги или да се е овъртолило в паяжини под нощното шкафче. Може и да е излъскано като чук, ако си удрял с него. Или да е избеляло във витринката между кристалните чаши. Все едно, заето е. Може ли да го казваш?

Как си разделяте вашите думи?
Гласът трепва, трябва да ги научи наново. Езикът малко тежи, а устните не артикулират правилно (вече няма да се целуваме, отдавна не сме се целували, трябваше, когато още можехме).

И да си взема думите назад, те вече не са същите думи.

Какво ще правя.
Как може да се мисли без насъщните думи. Мисълта ще върви по тъмни дъждовни тротоари с липсващи плочки от счупени думи и накъдето и да тръгне, ще й бъде студено и страшно дълго време.

Жив да си. Цял да си.
Думата ти на две да не става.

*