Всичко…

 

Всичко, което стана. Имало е причина.
Можеше да останеш, само че ти замина.

Толкова е нелепо. Толкова е неясно.
Имаше смях и трепет. После защо угасна?

Толкова е наивно. Значи това е краят?
Пий една чаша вино с мен, да му се не знае.

Тръгвай и се пръждосвай. Чакай да те погаля.
Пак ми ела на гости, но като те прежаля.

Всичко се преобръща. Нищо не разпознавам.
Аз ще си бъда вкъщи и ще се съжалявам.

Или пък… кой ме знае? Чувствата кой планира?
Но да си обещаем скоро да не умираме.
 

3 thoughts on “Всичко…

  1. Само знам за едно. Трябва да те напусна.
    Вместо поглед – петно. И черта вместо устни.

    Как се стигна до тук? Аз не помня, не зная.
    Ден започнал напук, и ще му чакам края.

    И защо ли сега за това да говорим?
    Има доста тъга, няма време да спорим.

    А ти помниш, нали, там – за нашата пейка?
    И когато вали – шушнат есенни вейки…

    Къща имаше, двор… още – маса, две чаши.
    Бяхме хубав отбор във мечтите си наши…

    Но да знаеш това – аз усещам те друга.
    Не си ти… Затова, направи ми услуга…

    . 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s