Всичко, което стана. Имало е причина.
Можеше да останеш, само че ти замина.
Толкова е нелепо. Толкова е неясно.
Имаше смях и трепет. После защо угасна?
Толкова е наивно. Значи това е краят?
Пий една чаша вино с мен, да му се не знае.
Тръгвай и се пръждосвай. Чакай да те погаля.
Пак ми ела на гости, но като те прежаля.
Всичко се преобръща. Нищо не разпознавам.
Аз ще си бъда вкъщи и ще се съжалявам.
Или пък… кой ме знае? Чувствата кой планира?
Но да си обещаем скоро да не умираме.
Мария Донева 
…
Само знам за едно. Трябва да те напусна.
Вместо поглед – петно. И черта вместо устни.
Как се стигна до тук? Аз не помня, не зная.
Ден започнал напук, и ще му чакам края.
И защо ли сега за това да говорим?
Има доста тъга, няма време да спорим.
А ти помниш, нали, там – за нашата пейка?
И когато вали – шушнат есенни вейки…
Къща имаше, двор… още – маса, две чаши.
Бяхме хубав отбор във мечтите си наши…
Но да знаеш това – аз усещам те друга.
Не си ти… Затова, направи ми услуга…
…
. 🙂
Тошко ❤
да ❤