Когато хората се разделят

Когато хората се разделят, те трябва да си разделят и думите.

Дадената дума на кого принадлежи?

Можеш ли да казваш „Обичам те” на друг човек, докато твоето „Обичам те” още е заето? То може да е затиснато под купчина книги или да се е овъртолило в паяжини под нощното шкафче. Може и да е излъскано като чук, ако си удрял с него. Или да е избеляло във витринката между кристалните чаши. Все едно, заето е. Може ли да го казваш?

Как си разделяте вашите думи?
Гласът трепва, трябва да ги научи наново. Езикът малко тежи, а устните не артикулират правилно (вече няма да се целуваме, отдавна не сме се целували, трябваше, когато още можехме).

И да си взема думите назад, те вече не са същите думи.

Какво ще правя.
Как може да се мисли без насъщните думи. Мисълта ще върви по тъмни дъждовни тротоари с липсващи плочки от счупени думи и накъдето и да тръгне, ще й бъде студено и страшно дълго време.

Жив да си. Цял да си.
Думата ти на две да не става.

*

6 thoughts on “Когато хората се разделят

  1. Думите, вече казани, са принадлежали на онзи миг, когато са изречени. И там са останали, отпътували са във вечността. Не че не са били истина тогава, сигурно са били… Но са си отишли, няма ги вече – щом се разделяме… А може и още да са тук, нищо, че се разделяме…Искам да кажа, че няма какво да делим думите “ Обичам те“… Те са останали там,вече ги няма, не са пречка за раздялата, като сме я докарали дотам… Но да…. На мисълта дълго ще ѝ бъде студено и страшно…
    Хубаво казано – по-горе, Мария….

  2. За думите си мисля така.
    Те са дадени да помагат, а не да пречат.
    Да свързват, а не да делят, а ако делене все пак има –
    не заради думи да е.
    Думите са измислени за конкретните неща.
    Само поетите и, представете си, най-шугавите от шугавите,
    пишман политиците наши днешни,
    те правят от думи голеееми шарени балони с
    претенция за красивост.
    Красиви или не до там, балоните – думи едреят,
    надуват се и литват.
    Публиката ги гледа, радва се или диви,
    но то е нейната гледна точка само.
    А поетите (другите не споменавам от хигиенни съображения),
    та поетите – доскоро тръпнещи от гордост и апломб,
    жалеят изпуснатите думи.
    Как, викат си те, току-що мои бяха, подвластни до съвсем,
    а сега – ми, няма ги!
    А кой ги направи такива летливи, питам ги аз,
    а те почват да ми говорят за свобода, общочовешки ценности,
    право на информираност и какво ли още не.
    Не че такива неща няма, но преди тях
    на думите за тях се натъквам и ми става някак криво –
    за свободата ли да мисля или за думата за нея…
    Ще рече – колкото по-малко думи за големи неща,
    толкова по-големи нещата стават.
    И оттам – казваш или не казваш „обичам те” –
    не е значима разликата.
    Ако е така – защо да го казваш пак, и пак,
    и много пъти пак?
    За двоен дикиш – ми отговарят, а двойният дикиш
    е вид възел, а всеки възел стяга…
    Ако не е така – пак защо да го казваш,
    та нима думата ще замести всичката хладина и празност,
    толкова празност, че даже за болене субстрат няма…
    Затова, ползвай думите по предназначение –
    а такива предназначения – охоо, бол и повече даже!
    Например,
    кажи и – студено е, облечи си нещо, пак ще изстинеш…
    Или –
    виж тук какви портокалчета ти взех,
    не че си нямаш, ама само двечки – закъде са…
    Или –
    ще бързам да се прибера довечера…
    И се надявай, че каквото е останало неказано –
    ще се сетят за него и без думи.
    А ако не се сетят – значи конят е изцяло в реката отишъл,
    но поне счупени думи наоколо няма, че много дразнят
    и горчи от тях доста дълго време… или докрай…

    . 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s