Розовата маймунка Роза

Отдавна ги гледам тези маймунки да подскачат из нета, но все не се наканвах да опитам да направя, защото ми се виждаше много трудно.
Нищо подобно! Весело и лесно е.
Следвах тези инструкции. Отклоних се само в частта за муцунката. И не ползвах ютия и шевна машина.
Втората маймунка ще бъде зелена.

🙂

Мокро стихотворение

.

 

Утро, много си добро!
Утро, много си красиво!
Дъжд проливен, из ведро,
плисва върху всичко живо,

и дъгите му блестят,
и със светли капки гали
роклята ми на цветя,
цопащите ми сандали.

Мокър и разцъфнал ден
със окъпано начало,
с тъмен кичур, залепен
върху челото ти бяло.

Посивялата трева
във зелено боядисал.
Мокри сме и затова
да се бърза няма смисъл.

Нямам страх и нямам мрак.
Мокрите ти длани сричам.
Утро, заедно сме пак!
Утро, много те обичам!

Лятото иска

=
 Мария:
Лятото иска далеч да пътува,
но е объркано и се страхува.
Как да замине само. И с кого ли.
Как уморително е да се моли.
Има и работа. Има да шета…
А си мечтае за всички морета!
Гледа ръцете си. Още са млади.
Лятото млъква и почва да глади.
Парата пари. Вън птиците… Чуват се.
Хората ходят. Говорят. Сбогуват се.
Дишат. Прегръщат се. Плуват. Живеят.
Лятото ляга на пода. Сивее.
Чака. Не знае какво. Но не спира.
Нито живее. И нито умира.
=
Доктор Толев:
Лятото иска да скита на воля,
без да попита, без думичка моля,
бърза от всичко да грабне, да вкуси,
ако откажеш – веднага се муси,
облаци вика, показва си перките,
сълзи – порои, изгубва си мерките.
Лято по принцип е нещо лабилно –
ако е слънчево, то е усилно,
щом е дъждовно – ще дойде и град,
сетне – комари безчет, на парад.
Бирата – топла, мигаш нервозно,
жега, и всеки говори сериозно,
та да ти кажа – я грабвай си плувките,
беж на моренце и почвай с целувките!. :)