Ама никак даже!

 

Какво да приема?
Кого да прегърна?
Дали да замина?
Дали да се върна?

Какво да започна?
Какво да престана?
Да тръгна нарочно
към нова промяна –

дошло ли е време?
Каква е цената?
Дали да поема
ръка непозната?

Ще е интересно…
Дали ще си струва?
Ох, хич не е лесно
да се съществува!

 

Щастливото стихотворение

 

Щастливото стихотворение
е чужденец – летовник.
То тананика от вълнение
и ходи без часовник.

То е спокойно и усмихнато.
Пътува без багажи.
Обидят ли го – ще притихне то,
без нищичко да каже.

То се поглежда в огледалото
и знае, че е сладко.
То е една минута цялото –
задържа се за кратко.

Щастливото стихотворение
оставя леки знаци.
То всеки път е в настроение.
Привлича особняци.

Но не държи да е в компания.
И често е самотно.
То има простички желания.
Разбира се с животните.

То няма цел и намерения.
Под шала крие рана.
Сред другите стихотворения
е като бяла врана.

На шията му тупка веничка.
Изглежда леко лудо.
То е едно обикновеничко,
нормално малко чудо.

 

HAUR BATENTZAKO ERREGUA

 

Haur maitea eutsi
Heldu arnasari
Txikia zarela
Ez zaigu axola

O bizi, bizi hadi
Heldu arnasari
Ausarta, handia
Kaixo haur maitea

Ta berriz, ta berriz
Haizea dastatu
Zure hanka txikiz
Maindirea kendu

Mugitu, ikusi
Negarrez ikasi
Egun hauetan zu
Lantxo bat daukazu

Arnasa hartzea
O bizitzea da
Erregutzen dizut
Lortu dezakezu

Това е стихотворението за Айя, преведено на Euskera и адаптирано за пеене от татко й Айтор. Той е баск, освен това е музикант и превърна стихотворението в песен.
Песента е записана на български и на баски в изпълнение на Невяна и Айтор и ще излезе на плоча съвсем скоро.
Какви чудесни майка и татко си има това хубаво дете!