Щастливото стихотворение

 

Щастливото стихотворение
е чужденец – летовник.
То тананика от вълнение
и ходи без часовник.

То е спокойно и усмихнато.
Пътува без багажи.
Обидят ли го – ще притихне то,
без нищичко да каже.

То се поглежда в огледалото
и знае, че е сладко.
То е една минута цялото –
задържа се за кратко.

Щастливото стихотворение
оставя леки знаци.
То всеки път е в настроение.
Привлича особняци.

Но не държи да е в компания.
И често е самотно.
То има простички желания.
Разбира се с животните.

То няма цел и намерения.
Под шала крие рана.
Сред другите стихотворения
е като бяла врана.

На шията му тупка веничка.
Изглежда леко лудо.
То е едно обикновеничко,
нормално малко чудо.

 

4 thoughts on “Щастливото стихотворение

  1. Ех ,къде е сега великит Джон Ленън ,че да напише музиката към текста!!Впрочем-защо пък да не е и сър Пол Макартни ,а?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s