Смокинята прибра във портмонето си…

 

Смокинята прибра във портмонето си
безброй зрънца от захар на кристали.
Дали ти е добре, сега където си?
Дали си имаш кой да те погали?

Кристали розов лед искрят във динята,
а семките са диаманти черни.
Дали успявате да си починете?
Дали си вярвате, че ще сте верни?

Най-после хлад. Звездите капят в тъмното.
Луната свети в клоните зелени.
Когато тя заспи, а ти осъмнеш,
дали си мислиш малко и за мене?

 

6 thoughts on “Смокинята прибра във портмонето си…

  1. Ихх! Мария! Много е хубаво!

    А тиквичката скрива се във тор.
    Тя мястото си знае – край стобора.
    Присъствува почти във всеки двор
    със мисия да храни доста хора.

    За тиквичката няма празен ден.
    Заета е с растеж, да дебелее.
    Защото знае – чака я леген,
    във който ще я режат щом узрее.

    За тиквичката няма капка шанс
    да чуе думи, пълнени със нежност.
    Един банален, делничен каданс,
    със скромен епилог, по принадлежност.

    🙂

  2. Мария, аз съм лаик в поезията. Поради която причина, моля това да не се брои за коментар. Просто мнение и чувство.. Всичко ти е прекрасно!!! Даже повече!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s