Другите светове на Алби Брайт

Аз съм жена. Праисторическите ми прабаби са се занимавали със събирачество, аз също. Те са събирали корени и грудки, а аз – книги от любими автори.
Отдавна не се оправдавам, че ги събирам за детето. Лъжа е.
Събирам ги за себе си, за свое удоволствие и радост. А пък ако се случи искра да прескочи през поколенията, някоя внучка ще им се радва, дай Боже.
Ето, имам вече и трите книги на Кристофър Едж, които са излезли на български. Първите две бяха преведени от Юлия Спиридонова – Юлка, което само по себе си е сериозна препоръка. Милена Ташева ми подари първата – „Как да пишем страхотни истории”, разправяла съм ви, после аз с радост си купих втората, „Как да станеш страхотен автор”. Нали работя с деца, мисля, че може да ми послужат някой път, да взема назаем хубав трик или интересна тема за даване. И двете съм ги чела избирателно, но и радостно, имат още тайни от мен, но аз пък все си мисля, че има време.

Новоизлязлата книга на Кристофър Едж е в превод на Александър Маринов и се казва „Другите светове на Алби Брайт”.
Прочетох я на един дъх и открих само един недостатък в нея – че се чете на един дъх. Може би за час или за два, загубих представа.
Първо на първо, харесва ми, когато треньорът играе и когато режисьорът има роля във филма си. Друго е да си изцапаш ръцете и чак после да даваш акъл. Стана ми приятно, че вече няма да приемам съветите на доверие. Интересният роман някак вдигна качеството на наръчниците по творческо писане от този автор, поне в моите очи.
Другото е, че в книгата се разказва за наука. За квантова физика. Областта е такава, че компетентните хора не са много и може би затова е по-лесно между фактите да провреш и някоя и друга измислица. Авторът обаче хем го прави убедително и ловко, хем през цялото време се подсмихва и разсмива и нас, и ни казва – моля ви се,не приемайте нещата прекалено на сериозно, шегувам се. Може ли сериозно да има „Теория на квантовия банан” и на практика тя да се докаже чрез серия пътувания от една паралелна вселена в друга посредством банан в кашон?
Не нещо много трудно, не е сложно и не е сериозно.
Майката на Алби Брайт съвсем неотдавна е починала от рак, а баща му се е отдал на работата си и постоянно отсъства от къщи, в училище пък – други проблеми, и… нали не беше сериозно, защо ви се измени погледът сега.
Харесва ми това, че грижите на Алби не се омаловажават. Наистина е ужасно и непреодолимо изпитание да се наложи да танцуваш пред всички, когато си срамежлив и схванат, и в този миг тази беда измества всички останали на заден план. И не е малка работа да срещнеш лошото си друго аз или пък да направиш почти успешен опит за кражба на птицечовка.
Авторът е пуснал въображението си да тича на свобода от вселена във вселена, да размества планети и да възкресява загубените близки, но през цялото време не забравя, че има история за разказване и колкото и да криволичи, тя винаги върви към финала.
А финалът стопля сърцето.
Какво друго може да си пожелае едно сърце?

Ботушите

Ботушите бяха готови за традиционния летен сън.
– Не са ни изкарвали навън вече има-няма две седмици.
– Затоплило се е. Виж, тя е извадила обувките, а вчера донесе и чисто нови маратонки.
– Младост, че пак младост. Бялото им бяло, синьото им синьо.
– Аз най-харесвам черния цвят.
– Класика! Ама ние и черни не сме вече.
– Как можа да ни орезили мъжът й с тая кафява боя…
– Първо тебе.
– Опита се да замаже работата с черна вакса, но като видя, че не става…
– Омаза и мене с кафявата.
– Ей тук на охлузеното стои като червено.
– Като жертви на катастрофа сме.
– Какво „като”. Ние сме жертви.
– Тя може затова да не ни обува вече.
– Ами. Затоплило се е, аз ти казвам, че се е затоплило. И чадър не се е мяркал отдавна.
– Значи скоро ще ни сложат да си легнем. Много се уморих.
– Стегни се де. Да не се разплачеш, ципът ще ти ръждяса.
– Сух съм като дъска.
– И аз. По-скоро да ни напълнят с хартиите, че ще се разсъхнем и ще се разкривим съвсем.
– Може да ни сложат в кутията на новите маратонки. Аз даже предпочитам тясно. По-уютно е.
– Дано да сложат до нас някои по-зрели и солидни обувки. Миналата зима онези сандалки от бала не спраха да бъбрят и да се кикотят.
– Аз мисля, че са малко леко чалнати. Не го казвам с лошо! Ама само веднъж да те обуят и после цял живот във шкафа… и тяхното не е за завиждане.
– Ние поне си походихме.
– Че и отгоре. Осма зима.
– Скъпи ботуши.
– Ама и качествени.
– Само с два ремонта, и то козметични.
– А ти – дори само с един.
– Жалко, че нямаше като оригиналната тока и ми сложиха тази.
– Хубава ти е, какво.
– Хубава, ама не е, каквото беше.
– Хубава е. Аз какво да кажа с тоя крив ток.
– Нищо, така си й удобен. Знаеш, че тя стъпва малко така.
– Съвместният живот това прави с ботушите.
– Може да сме криви, ама не сме ние криви, че сме криви.
– Сега като си отспим цяло лято, ще се освежим, ще отдъхнем.
– Наесен една хубава вакса и хайдее!
Така си говореха ботушите, приготвени за боклука.

Варналит, лит към Варна!

 

 

Отивам на морето!
Първо моренце за годината, и още една мечта ще ми се сбъдне – да видя морския бряг, потънал в пролетни цветя, преди жегата да ги изгори. Пред очите ми е Шофьорският плаж от един май преди няколко години – не можех да повярвам колко пъстър и преливащ от цветове можел да бъде.

 

 

Но това са вълнения за по пътя натам и обратно.
А във Варна ще участвам във фестивала. Имам срещи в ОУ „Панайот Волов”, ОУ „Отец Паисий” и в СУ „Найден Геров”. Ще рецитирам поемата за операта, сто на сто, поне един-два-три пъти.
Има също предвидена разходка с ветрохода „Калиакра”. Вет-ро-ход!
Също така се вълнувам и че ще присъствам на среща с Нарине Абгарян. Миналата година тя дойде в Стара Загора точно на рождения ми ден, но ние с Иво точно тогава бяхме тръгнали да пътуваме.
Програмата е интересна, участниците – също, ще се опитам да посетя колкото може повече събития. Ще видя и приятели от Варна, които там си живеят – ако не съм ви звъннала аз, звъннете ми вие и ще се намерим.
Това важи и за Бургас. На първи юни като си тръгна от фестивала, ще спра за една вечер в Бургас и няма как да не отида в 8mama’s, да гушна Дима, да послушам музика, и каквото още се прави в такива вечери.
Море, стихотворения, приятели, деца и ветроход. Добре ми звучи на мене.