Аз съм жена. Праисторическите ми прабаби са се занимавали със събирачество, аз също. Те са събирали корени и грудки, а аз – книги от любими автори.
Отдавна не се оправдавам, че ги събирам за детето. Лъжа е.
Събирам ги за себе си, за свое удоволствие и радост. А пък ако се случи искра да прескочи през поколенията, някоя внучка ще им се радва, дай Боже.
Ето, имам вече и трите книги на Кристофър Едж, които са излезли на български. Първите две бяха преведени от Юлия Спиридонова – Юлка, което само по себе си е сериозна препоръка. Милена Ташева ми подари първата – „Как да пишем страхотни истории”, разправяла съм ви, после аз с радост си купих втората, „Как да станеш страхотен автор”. Нали работя с деца, мисля, че може да ми послужат някой път, да взема назаем хубав трик или интересна тема за даване. И двете съм ги чела избирателно, но и радостно, имат още тайни от мен, но аз пък все си мисля, че има време.

Новоизлязлата книга на Кристофър Едж е в превод на Александър Маринов и се казва „Другите светове на Алби Брайт”.
Прочетох я на един дъх и открих само един недостатък в нея – че се чете на един дъх. Може би за час или за два, загубих представа.
Първо на първо, харесва ми, когато треньорът играе и когато режисьорът има роля във филма си. Друго е да си изцапаш ръцете и чак после да даваш акъл. Стана ми приятно, че вече няма да приемам съветите на доверие. Интересният роман някак вдигна качеството на наръчниците по творческо писане от този автор, поне в моите очи.
Другото е, че в книгата се разказва за наука. За квантова физика. Областта е такава, че компетентните хора не са много и може би затова е по-лесно между фактите да провреш и някоя и друга измислица. Авторът обаче хем го прави убедително и ловко, хем през цялото време се подсмихва и разсмива и нас, и ни казва – моля ви се,не приемайте нещата прекалено на сериозно, шегувам се. Може ли сериозно да има „Теория на квантовия банан” и на практика тя да се докаже чрез серия пътувания от една паралелна вселена в друга посредством банан в кашон?
Не нещо много трудно, не е сложно и не е сериозно.
Майката на Алби Брайт съвсем неотдавна е починала от рак, а баща му се е отдал на работата си и постоянно отсъства от къщи, в училище пък – други проблеми, и… нали не беше сериозно, защо ви се измени погледът сега.
Харесва ми това, че грижите на Алби не се омаловажават. Наистина е ужасно и непреодолимо изпитание да се наложи да танцуваш пред всички, когато си срамежлив и схванат, и в този миг тази беда измества всички останали на заден план. И не е малка работа да срещнеш лошото си друго аз или пък да направиш почти успешен опит за кражба на птицечовка.
Авторът е пуснал въображението си да тича на свобода от вселена във вселена, да размества планети и да възкресява загубените близки, но през цялото време не забравя, че има история за разказване и колкото и да криволичи, тя винаги върви към финала.
А финалът стопля сърцето.
Какво друго може да си пожелае едно сърце?