На 13 декември от 13,30 часа
в Държавна опера Стара Загора ще има концерт – „В света на операта“.
Ще участват камерен оркестър с диригент Мирослав Георгиев
и оперните артисти Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Васо Параскева, Мериам Шамс, Стоян Буюклиев и Живко Добрев.
В програмата са включени изпълнения от „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“, „Лакме“, „Любовен еликсир“ и „Кармен“.

Програмата е замислена така, че да бъде искрящо красива, весела, очарователна, и да бъде представяна пред младежка аудитория. Да бъде омагьосваща, подкупваща, да спечели публиката дете по дете.

Знам го, защото имам щастието да водя този концерт.
На репетициите попивам всеки звук и всяка дума.
Стъпвам на педя над земята, защото по време на репетиции съм единственият зрител и чудото се сътворява пред моите очи.
За тях може да е работа, изработване на детайли, фрази, техника. Те си знаят. За мен е чудо.

Изобщо не знам дали билетите не са продадени за 13 декември, нямам никаква комерсиална мисъл, просто споделям щастието си с вас.

Снимката е взета от сайта на операта.

Варненско лято
ПАРАЛЕЛНА ПРОГРАМА | ПРОГРАМА „ИНТЕРМЕЦО“

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
Концерт
в Археологически музей Варна
от 21,15 ч.

Вокал: Марина Господинова
Поезия: Мария Донева
Пиано: Антони Дончев
Тромпет: Венцислав Благоев

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?
Проектът „Джазът пее на български“ поднася едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо“, „Водите на март“, „Трябва да вярваш в пролетта“ добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в обща сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със
своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални
текстове на български език.

 Времетраене: 75 мин.
 Билети: 25 лв.
 Програма „Интермецо“ се осъществява съвместно от международния музикален фестивал и международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Събитието се осъществява с подкрепата на Програма „Достъп“ на Фондация „Арт Офис“, финансирана от Национален фонд „Култура“.

***
JAZZ AND POETRY
Concert
Vocal: Marina Gospodinova
Poetry: Maria Doneva
Piano: Antoni Donchev
Trumpet: Ventsislav Blagoev

The project “Jazz and Poetry” presents some of the most beautiful jazz melodies with original texts in Bulgarian. Classics such as “Desafinado”, “Waters of March”, “You must believe in spring” acquire a new and even richer meaning due to the poetic presence of Maria Doneva, who writes the lyrics especially for them. The vocal parts of Marina Gospodinova and the impeccable instrumental performances of Antoni Donchev – piano and Ventsislav Blagoev – trumpet, turn words and music into one inseparable alloy.
“Jazz and Poetry” has existed for 13 years, during which it established its original concept and virtuoso live and recorded performances.
The idea of ​​the project is to present jazz standards to the audience, but with originals lyrics in Bulgarian.
Duration: 75 min
Intermezzo Programme is carried out in cooperation with Varna Summer International Music Festival.

Не можах да отида в Пловдив на концерта ни на 24 май.
Сега лекувам раната в душата си, като гледам снимкитe на моите красиви и любими приятели.
„Джазът пее на български“ на 24 май в Пловдив, клуб „В джаза“. Снимките са от фейсбук страницата на клуба.

❤

Събитие от Jazz Club В Джаза / Jazz Insights и Francy’s Jazz Corner Café

Jazz Club В Джаза / Jazz Insights

Публично  · Всеки във или извън Facebook

Джазът пее и пише на български в Jazz Club В Джаза / Jazz Insights на 24 май от 20:30 часа.

✦Очакваме ви на 24 май, за да отбележим заедно празника на българския език и на всички 30 букви, от А до Я, без да претупваме Й и без да пренебрегнем дори Ь, с един любовен и уютен концерт, на който джазът ще пее на български!

с Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет,
Мария Донева – думи.

Какво се случва, когато джаз и поезия се слеят?

Проектът „Джазът пее на български” (ДжаП.БГ), доставя наслада на публиката, поднасяйки едни от най-красивите джазови мелодии с оригинални текстове на български език. Класики като „Дезафинадо”, „Водите на март”, „Трябва да вярваш в пролетта” добиват ново и още по-богато внушение заради поетичното присъствие на Мария Донева, която пише стиховете специално за тях. Вокалните партии на Марина Господинова и безупречните инструментални изпълнения на Антони Дончев – пиано и Венцислав Благоев – тромпет, превръщат думите и музиката в една неразчленима сплав.
„Джазът пее на български“ съществува от 13 години, през които се утвърди със своята оригинална концепция и виртуозни изпълнения на живо и на запис.
Идеята на проекта е на публиката да се представят джаз стандарти, но с оригинални текстове на български език.
„Джазът пее на български“ има в биографията си десетки концерти в София и страната, участия на фестивали в Стара Загора и Велико Търново и един записан албум с предстояща премиера.
Но най-вярното мерило е реакцията на публиката, която след всяка среща с джаза, който пее на български, си тръгва просветлена и емоционално обогатена.
Защото когато джаз и поезия се слеят, се ражда любов.
=====
Врати: 17:00
Начало: 20:30
 Вход: 24 bgn
=====
За резервации |  +359 [887] 546 856
 Резервации онлайн | https://rezzo.bg/r/v/1863/в-джазаКлуб  с 10%отстъпка от сметката
––––––
Ул.Опълченска „17“, Пловдив

Любовният концерт, който винаги правим около 14 февруари, ще се състои и тази година.
След чудовищното земетресение преди дни, и при войната, която продължава вече почти година, всички сме потресени и сломени.
Какви концерти, какви песни и стихотворения.
Но искам да споделя урока, който си взех от пандемията.
По време на нещастия и беди трябва още по-усилено и неотклонно да правим точно това, което правим и в добрите времена. Родителите трябва да отглеждат децата си с още по-голяма грижовност; готвачите да готвят още по-вкусно, лекарите да лекуват, шофьорите да шофират, певците да пеят. Трябва да дадем най-доброто от себе си, кой каквото умее, защото така накланяме везните, независимо къде се намираме.
Никога в цялата история не е имало и ден без войни и страдание.
Животът е много труден. Ако бебетата се раждаха, стиснали лист с read.me в пръстчетата си, това щеше да е третата точка. Първите две щяха да бъдат 1. Обичай това дете. и 2. Животът е прекрасен.
Мисля, че всеки оркестър, който свири, свири на Титаник.

ЛЮБОВТА ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
в клуб „Сингълс”,  НДК, София

на 16 февруари от 20:00 часа

ДЖАЗЪТ ПЕЕ НА БЪЛГАРСКИ
ще представи своя концерт, посветен на любовта.

Марина Господинова – вокал,
Антони Дончев – пиано,
Венци Благоев – тромпет
и Мария Донева – думи

Ако си имате любим човек, елате с него.
Ако сте сами, пак елате, и вече няма да сте сами,
а ще бъдем заедно
с най-красивите и романтични джаз стандарти, изпълнени с текстове на български език.
Очакваме стари и нови приятели, за да се потопим заедно във вечното – любовта, тъгата, щастието и изискания вкус на едно добро питие.

Да ви поканя на концерт.

Ще бъде в операта, на самата сцена. Програмата прелива от емоции, има нежни песни, има героични, има и весели, и любовни.
Генко Гешев и Деница Петрова са избрали песни на седем езика и всяка секунда е интересно. С всяка следваща репетиция ми харесва все повече и просто не мога да повярвам на късмета си, че ще бъда там.
Аз ще казвам много хубави стихотворения, искрено ще се постарая, нали не се съмнявате?
Ето ТУК има още много информация, ако искате да се чувствате по-подготвени.

Мисля, че точно сега е моментът да си напиша какво сполучих да направя през 2022. Правя го откакто водя този блог и понякога се връщам да погледна.
През цялото време се занимавах с книги. Вчера Гудрийдс ми каза, че съм прочела 148, но са повече, някои от тях още не са публикувани.

Четох много, защото водих страницата във вестник „Сега“ и трябваше да напиша по два отзива всяка седмица. Това беше най-трудоемкото и времеемко занимание, заради него почти не съм шила играчки. В същото време ми беше много приятно и ми донесе неочаквани ползи. Запознах се със симпатични хора и получих планини от нови книги, които да прочета най-първа на света и това е безценно.

Всяка събота препоръчвах и по една книга в рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора. Няколко десетки препоръки са качени в подкаста, останалите може би са загубени. Карай, ще си направим нови.

Личен маратон на четенето
За трети път четох през април, от 1 до 23, само детски книги.

Другото най-хубаво нещо, което правих, беше, че преведох още детски книги. Ще изброя тези, които бяха публикувани през 2022 година, списъкът не е хронологичен:
„Емоци-О!-метърът на инспектор Крок“
„Малкият НЕднорог“ – само първата половина на книгата, която е в стихове, от там нататък продължи Димитър Риков.
„Пролетта и катеричката“
„Лятото и синигерчето“
„Есента и таралежчето“
„Зимата и зайчето“
„Бабите. Всяка по своя си начин“
„Коледната принцеса“
„Драма с лама“
„Суперчервей“
„Чарли си има книга любима“
„Най-елегантният гигант“
„Какво още каза калинката“
„Тримата стари злобари“
„Червените дзени и сините дзини“

Редактирах книги. Много съм признателна за доверието и търпението на Ваня Могилска (приказките „Шарени сапунени балони“ ще излязат от печат тази седмица!, а разказите й за възрастни – догодина); Лилия Старева и Снежана Живкова от галерия „Снежана“.

Музика и поезия.
Имахме три концерта с „Джазът пее на български“. Само три, но прекрасни, топли и страхотни. В клуб „Портрет“, в Софийска градска художествена галерия и в клуб „Сингълс“. Записахме песните за албум, който предстои да бъде издаден.

С трио „Дивертименто“ направихме програмата „Сезони в музика и стих“ и имахме концерти, сега ще се опитам да изброя къде: в Житница, Труд, Попово, Исперих, Дулово, Силистра, София, Балчик, Стара Загора, Самоков и Велинград.

Срещи с читатели
Като стана дума за пътувания по работа, имах срещи с читатели и читателчета на много места, особено през пролетта и ранната есен. Сещам се за много срещи  в Стара Загора, в доста училища и детски градини. Освен това в София, Варна, Ново село, Велико Търново, Димитровград, Пловдив, Ямбол, Пазарджик, Чепеларе, Асеновград и Казанлък. Сигурно пропускам нещо.

О, към „музика и поезия“ трябва да добавим песните за спектакъла „Захарни неволи“, който Янчо Димитров постави в Държавен куклен театър – Стара Загора.

Събития
Аз обичам да участвам.
Алеи на книгата в София, в Габрово, във Варна, панаир на книгата в НДК.
Пак четохме със Здравко Георгиев в РБ „Захарий Княжески“ на Европейската нощ на литературата.
Участвах в поетичния пленер във Видин.
Участвах в два проекта на Министерството на труда и социалните грижи – „Първа работа“ и „През моите и твоите очи“.
Но най-великото събитие от годината ми беше трубадурският двубой с Елка Стоянова, загубен от мен с блясък и финес. Беше чуд-но!

Моите книги
През юни излезе „Азбука с животни-професионалисти“ с рисунките на Елица Сърбинова, а през декември „Мишките отиват на опера“, илюстрирана от Кирил Златков. Естествено, в „Жанет 45“.
Не мога да не спомена и тук фантастичната премиера на мишките в Държавна опера Стара Загора.

Награди и номинации.
В това отношение годината беше нечувано щедра. Започна се с плакета от Втора Тунджанска механизирана бригада в самото начало на януари заради текста на химна, който написах за тях. „Нетърпение в кутия“ беше номинирана на „Христо Г. Данов“. Получих Наградата „Стара Загора“, но по-хубаво от наградата беше предложението, което са написали библиотекарите от библиотека „Родина“. „Азбука с животни-професионалисти“ беше в дългия списък на наградите „Перото“. АБК ми отсъди наградата „Рицар на книгата“ в категория „Общественик“.
Тук ставам права и се покланям пред всички вас.

Лични неща
Ще кажа само някои и само хубави.
Животът ми беше пълен и ярък тази година и имаше от всичко по много.
Едно от любимите ми неща беше, че Данко ми закачи хамак на терасата на моята стая и там прекарах голяма част от топлото време през лятото и есента.
На същата тераса идват синигерчета, врабчета и гугутки, които ми носят много радост.
Ходихме на Черно и на Бяло море. Бяхме и в Италия, на Лаго ди Гарда.
При едно от пътуванията до Гърция се върнахме обратно в България през КПП „Златоград“, и то по мръкнало. Не правете като нас.
Все пак съм успяла да ушия и няколко десетки човечета и животни, брей.

Получих безброй жестове на внимание, приятелство и доброта, за които съм признателна.
Пожелавам си през следващата година да напиша хубави стихотворения, да преведа добре още книги. Пожелавам си да се справя.

Благодаря.

В Житница и в Труд на 26 април!