Най-хубавият ден на лятото
е неговият първи ден.
Този прекрасен ден, когато то,
накипрено със шал зелен,
наперено и енергично
си прави планове огромни:
да види красотата лично
и после вечно да я помни.
Рожден ден лятото празнува!
Ала най-важното за мен
е, че Гергана съществува
и също има ден рожден!
Да бъде все така чудесна,
и само щастие напред!
С една година тя порЕсна!
Ура за Geri от Жанет!
.
Колко било хубаво.
Мина последното ми участие пред публика за пролетта, в Пловдив чете беше.
И на мен много ми харесва да съм на сцена пред добри и умни хора. Но от края на март до сега нямаше почивка, и като осъзнах, че в следващите седмици ще мога тихо да чета, да пиша и да превеждам, без да съм на показ… така ми олекна.
Имам много работа (слава Богу!), ще си работя спокойно и нека лятото да е хубаво. Дано.
Месингов е. Щях да казвам, че ми е кацнал на рамото, но слава богу, че не кацна там, защото е доста тежък.
Това е статуетката, която ти дават, когато те определят за победител в някоя от категориите за наградата „Христо Г. Данов“. В моя случай – за детска литература.
Иво ми звъни по телефона на другия ден и ми вика:
– Ало? Мария Г. Донева ли е?
– Тя е, тя е.
Аз се радвам и съм благодарна.
Има много прекрасни детски книги. Журито е посочило моята сред тези, които са били номинирани, и това ме вълнува.
През годините, откакто се присъжда тази награда, нейни носители са били забележителни автори, и сега символично съм поканена в тяхната компания.
Литературата за деца е важна. Ако няма кой да чете детски книги днес, няма да има кой да чете всички останали книги утре.
Хубавата детска книга заслужава всички почести.
Наканих се да направя два малки списъка с книгите, които съм написала и с тези, които съм превела.
Разбира се, само тези, които вече са издадени.
Ще се постарая да ги допълвам с времето.
Няма да е лошо да добавя повече информация за всяко заглавие, а също и кориците, но това ще е много трудоемко. Да бях започнала по-рано, ама на, чак сега.
Има и други източници на тази информация, аз например преписвах от сайта на Жанет 45 за моите си книжки и за преведените там, а след това подхванах Гудрийдс.
Направих го, за да спестя време, ако някой има въпроси. Така ще намалеят недоразуменията, надявам се.
Снимката е от Международния детски литературен фестивал.
Небето е взето от книжка с картинки.
На моята сметка се трупат годинки,
но още е толкова сладко, когато
е юнско и млечно начеващо лято.
Напеващо даже! Така го написах.
Червен мак видях и липа помирисах,
и някакви думи край мене жужаха,
и толкова мили и простички бяха,
че, хем да отдъхна, на пътя поспрях,
и даже ти пращам две шепи от тях.
Не съм писала в блога от сто години и причините са две.
Едната е, че имам много работа и съм в някаква невротична паника, че няма да успея да я свърша добре и навреме, което ме кара да бързам вътрешно дори когато не правя нищо. Освен това някак си забранявам да правя приятни неща само за себе си, в това число да отделя време за блога, да шия играчки и да си редя пъзелчета.
А когато си наложа и си заповядам почивка, тя не включва използване на компютър, и пак блогът губи.
Другото, което определено ми влияе, е че във фейсбук и да споделяш линкове, те не се показват, и то малко се обезсмисля. Най-тъпата възможна причина, но осъзнах, че е така, ей на.
Така че не споделих тук корицата на новата си книга:
А тя днес-утре, буквално, ще може да бъде прегърната: издателство Жанет 45, редактор Здравко Дечев, художник Люба Халева.
Даже имам премиера в петък.
На 10 юни ще я представя в Кюстендил.
На 12 ще участваме с Джазът пее на български в откриването на Пловдив чете.
На 13 ще гостувам в предаването на Младен Влашки „Преге“, на живо с публика.
Но, честно казано, и какво да слагам в блога?
Статиите в „Медиапул“ и в „Книговище“ си вървят (навъртяхме цяла година, започваме втората от другия месец). Рубриката „За книгите“ по радио Стара Загора си върви.
Пиша по-малко стихотворения. Със сигурност има връзка, че превеждам доста, 15 книги от Нова година до сега.
Така че днешният пост е поздрав-извинение с изумление към тези хора, които всеки ден надникват тук да видят дали пък нещо не се е раздвижило, има ли нещо ново, и към другите, пристигнали по напътствия от търсачките или съвсем по грешка.
Уших това Нещо за едно детенце, но толкова отдавна не съм шила, че Нещото се получи от вида, дето или не можеш да го гледаш, или го обикваш с все сърце. Ще видим как ще се развие тази връзка.
Така че… Ами какво. Ако не се видим тук, ще се видим другаде.
Мария Донева 