Месингов е. Щях да казвам, че ми е кацнал на рамото, но слава богу, че не кацна там, защото е доста тежък.
Това е статуетката, която ти дават, когато те определят за победител в някоя от категориите за наградата „Христо Г. Данов“. В моя случай – за детска литература.
Иво ми звъни по телефона на другия ден и ми вика:
– Ало? Мария Г. Донева ли е?
– Тя е, тя е.
Аз се радвам и съм благодарна.
Има много прекрасни детски книги. Журито е посочило моята сред тези, които са били номинирани, и това ме вълнува.
През годините, откакто се присъжда тази награда, нейни носители са били забележителни автори, и сега символично съм поканена в тяхната компания.
Литературата за деца е важна. Ако няма кой да чете детски книги днес, няма да има кой да чете всички останали книги утре.
Хубавата детска книга заслужава всички почести.
Мария Донева 
Много се радвам за теб! Казвам го на много хора, почти ежедневно, но се случва и да съм искрена.
Още повече се радвам, защото научавам за бухала минути след като съм прочела книгата ти (не тази с бухала, новата.) Месинговите бухали, разбира се, сияят при всички обстоятелства, но на тъмен фон сиянието им е още по-ярко.