Пролетта е свършен факт,
свежа и възможна.
Не е лошо. Ала пак
нещо мен ме гложди.

Топло е. Но не съвсем.
Тежко ми е с яке.
Що ти трябва бе, серсем,
нещо все да чакаш?!

Пролет? Пролет! Е, дойде.
Скоро ще е лято.
Есента ще наведе
клони към земята.

Всичко е наред. А ти
по часовник тичаш.
Той, светът, си се върти.
Ти какво обичаш?

Давай! Давай! От копнеж
похабяваш дните.
С лято и да преядеш,
лятото отлита.

Глупавичка мила, знам –
ти очакваш всичко.
Вече стигна чак до там –
пишеш си самичка.

И самичка си четеш,
думите си галиш.
Времена, любов, дете,
изгрев, ден и залез.

Имах среща.
С клуб „Приятели на книгата“ в СОУ „Васил Левски“ – Стара Загора.
Множество хубави деца, много хубави.
Имаха предварително дадена задача – да напишат текст, в койта да са включени поне три от думите Великден, зайче, черупка, трева, боя, червено, пиле, козунак, камион, кмет, копче, слънце. Всички бяхме подготвени – те четоха, аз четох. Хубаво.
Между другото, в началото на срещата, докато се представях, споменах мимоходом, че съм на 137 години.
Едно момченце ме попита наистина ли съм на толкова. Толкова млад, а тъй галантен!
Аз казах, че не, не съм на 137. Всъщност съм на 148, но се изкарвам по-млада.
Към края на срещата учителката пита – кажете, деца, какво да пожелаем на госпожа Донева?
И те казват – да е жива и здрава, да напише още много книги…
– И още много успешни пластични операции! – допълва моят човек с годините 🙂

В гората царяха спокойствие и суматоха.
Дърветата и полянките бяха спокойни и спяха непробудно. Нито стръкче трева, нито листенце по клоните.
Животинките, птичките и буболечките кършеха пръсти, тичаха нагоре-надолу и не знаеха какво да правят. Пчелите десети ден дрънчаха с празни кофи и се прибираха в кошерите без прашинка прашец, без капка нектар.
– Не може да продължава така! – каза Кметът. – Трябва нещо да се направи. Идва Великден, а земята спи и нищо не расте по нея.
– Зимата беше много дълга и пръстта е премръзнала. Сигурно затова нищо не расте – предположи едно зайче.
– Да я стоплим! – предложи пилето Станимира. То току-що беше излязло от черупката и мислеше, че всичко, което блести, е злато. – Всичко, което блести, е злато. Значи всичко, което е зелено, е трева. Да боядисаме поляните в зелено, и тревата ще поникне.
Сойките, горските мишки, таралежчетата и всички, които бяха достатъчно близо, за да чуят пилешкия глас на пилето Станимира, се засмяха.
– Не се смейте! – каза Кметът. – Това е умна идея. Или поне е най-умната, която имаме. И единствената. Ще опитаме. Ще поръчаме боя, която не замърсява, а ухае на палачинки със сладко от горски ягоди. Когато всичко се раззелени, дъждът ще я отнесе.
Има още →

Той живееше от миналото лято.
На терасата.
Имаше листа. Четири. После те станаха ясно жълти. После окапаха.
Това са просто първите ми листа. Ще имам много.
Казвам се Гинко.
Той беше дърво като милиони други дървета от неговия вид, и макар че растеше в мъничка саксия, нашарена с ухилени зайчета, знаеше, че е свързан с гора, с безкрайни светли гори. Беше само на няколко месеца, но можеше да живее век, и повече от век, и под кората му заедно със соковете и водата се движеха спомени и мечти, които бяха негови и общи за всички дървета от вида му едновременно.
Точно когато Гинко оголя, вятърът стана зъл. Минаха месеци с нежен сняг и поледица в малката заешка саксия. Гинко беше търпелив. Той знаеше, че това са просто сезони. Той беше подготвен за всичко.
Но не и за Детелина.
Има още →

С какво внимателно търпение
дъждът намокря всяко нещо поотделно –
полу-разопакованите цветове по клоните,
дори премрежените мигли на тревите.

Това е Гинко, в неговата заешка саксия, заедно с приятелката му Детелина.

На 23 март в „Чайната“ отбелязахме втория рожден ден на проекта, който галено наричаме JAP – Jazz And Poetry.
Любомир Денев ни подари песен.
А Татяна Жилкова беше там, и да знаете какви снимки е направилааа…
Сега ще ви ги покажа 🙂

Най-новата най-любима песен 🙂

Отново пада вечер.
Отново си далече.
Ще бъдеш ли със мене?
Кога, кога, кога?

Не искам да те плаша,
но тази обич наша
ми носи вместо радост
тъга, тъга, тъга.

На мене ми отива
да бъда по-щастлива.
По-малко да тъгувам,
по-често да празнувам.

Твърде много време мина –
година след година.
Очаквам да ми кажеш –
кога, кога, кога.

Стръкчета хилави, зеленикави,
а пък напират – растат, цъфтят.
Въздухът – лумнал от чуруликане!
Колко са малки, а как крещят

разните чавки, врабчета, гарвани,
сойки, и всякакви топки пух.
Пеят, и даже не е за вярване
само за час колко врява чух.

Котките – същата дива работа!
Мяукат, изискват си любовта.
Ало! И аз искам не по-слабо,
но да ме чувате да крещя?

Флиртът, простете, е нещо лично.
Пролет е, вярно. Но чак да викате?!
Граждани, мяукайте по-прилично,
и по-възпитано чуруликайте!

Дървото ще извади от ръкава си
зелени носни кърпи от коприна.
Сигнали за начало вече дават си
и храстите във градската градина.

Нагрява слънце. Сенките са редички.
Момче. Момиче. Буболечка. Цвете.
Сънливи майки със дечица бледички.
На дядовците теметата светят.

Накуцват пейките с крака изтръпнали.
Гугутки с хрема. Стръкчета наболи.
Неловко суетене и пристъпване,
и после – проба! проба! – почва пролет.

Такава малка, а пък пролет!
Че тя е вчерашна, а вече
подрежда облаците горе,
на вишните плете елечета.

Наглежда щъркелите как са,
сади цветя, лекува рани.
И обзавежда, донаглася,
макар че няма да остане.

Това ще се случи утре, 21 март:
в 17:00 – среща с читатели в Пазарджик.
в 19:00 – среща с читатели в Пловдив.

Събудих се и се опитах да си представя.
В Пловдив съм била много пъти, освен това в клуб „Мохито“ ще бъдем с Петя Кокудева, ако се объркам нещо, тя ще ми помогне, ще веселим публиката заедно, така че няма от какво да се тревожа.

Обаче в Пазарджик!
Там не познавам нито един човек. Поне засега.
Срещата ще бъде в Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“ на улица „Любен Боянов“ 3.
Вижте колко много добри поличби:

1. Много обичам Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора, защото там ми дават книги за четене и не ми се карат твърде много, когато се забавя с връщането. В залата пък сме имали много представления с театъра от психиатрията, там имаше серия от превъзходни джаз-концерти, там съм имала две премиери на книги и винаги всичко е минавало чудесно. И работят страхотни хора там.
Е, може ли колегите на Снежана Маринова да не са  чудесни?

2. Пазарджишката библиотека се казва „Никола Фурнаджиев“. Обожавам „Пролетен вятър“. А тия дни започва какво? Пролетта! Ето, ето, няма нищо случайно.

3. Аз пък съм си подготвила три плейлисти:
– пролетни стихотворения;
– стихотворения, написани след излизането на „Магазин за обли камъчета“;
– златни записи.

Нищо не може да се обърка. Всичко ще бъде наред.

С кого ли ще се запозная в Пазарджик?
С кого ли ще се срещна в Пловдив?

Приготвила съм камъчета за подаряване. Темата им е черешов цвят.
Хайде вече да е утре!