Това е Гинко, в неговата заешка саксия, заедно с приятелката му Детелина.
След сто години Гинко ще бъде грамадно красиво дърво, а аз ще бъда мъничка бабичка, ще се катеря по клоните му, ще си късам листа и ще си варя чай за опресняване на паметта.
…
Мария Донева 
Ех че хубаво! А може ли още за Гинко и Детелина? Как се е родило тяхното приятелство и как някой има пръст в това??
🙂
🙂
🙂
да, саксията има пръст. в това 🙂
и аз си помислих, че имам герои, остава само да им наредя приказка, но до никъде не стигнах
Детелинка се е родила първа и си е поискала другарче – Гинко. Въпросът е бил дали Гинко да е гинко… или нещо друго. Зайо (о, ужас) е настоявал за морков. Саксията (която винаги има пръст в нещата) си е мислела, че някоя лайкучка ще я разхубави допълнително. Но Детелина, каквато си е трилистна умница-хубавица, прочела някаква рецепта, оставена на перваза на прозореца за Гинко Билоба. И така се започнала една история…
🙂 хайде, измисли я!
Или пък…? Най-старото и опитно дърво с най-крехката прощъпулничка, такива едни сладури, те сами си разказват… Като ги видиш – и хоп! – приказката е наполовина готова. Само да слушаш…
:-))))
Голям да порасне този Гинко 🙂
видях, че точно в основата на стъбълцето има две дупчици в кората му, нещо го е яло. ще сменя пръстта.
ще порасне, Гинко може да устои и на ядрена бомба! доказано е!
Ех, Детелинка се е уредила с висок, умен, с потекло!
аз определено ще обмисля техния въпрос
но ми идват тъжновати мисли
ще видим де
Тъжновати? Дваж по-добре.
ами ето – това се получи
https://mdoneva.wordpress.com/2012/03/28/ginkoidetelina/
Абе и зайците са им много хубави 🙂
:))))
Хахахах, бабчо, знаеш ли колко искам и аз гинко? Как го завъди, да си завъдя и аз?? (И не ми забравяй малинките, ей! 🙂
купих си го от пазара 🙂
как ще забравя малинките? само кажи къде да ги пратя, или още по-добре – кога ще те видя, чудо на природата такова
Ейч, мило, ще идвам в СЗ да гледам пиеска следпремиерно, някъде в началото на май. Каня те за тогава на виждане И на пиеска И на малинки И да ми покажеш къде на пазара да си набавя гинко! 🙂
днес исках да ти пиша, но ти пак си се покрила – дядото с гинкото е на пазара! даже още от сега мога да ти купя едно, две, три, колкото кажеш!
искам едно! майка ми ще подивее, като го зарежа на нейните грижи половината година, но това е то да си майка, хахах 🙂 имам вече няколко такива саксиести радости за нея, тя привлича всякакви подхвърленичета като магнит… съседите носят, оставят на зимуване, летуване, завинаги… понякога ги изоставят пред вратата нощем (имахме теория до един момент, че ни ухажват, ама понякога постъпват екземпляри в доста офъфан вид и решихме, че все пак ги оставят за отглеждане). мама вечно има някакво градинище от шантави растения, които се обръщат след нея, като мине, честно! говорят си, тя и те! та давай насам гинкотоооо 🙂
имаш го, сърце мое
туптуп туптуп!!
:))))