С какво внимателно търпение
дъждът намокря всяко нещо поотделно –
полу-разопакованите цветове по клоните,
дори премрежените мигли на тревите.
С какво внимателно търпение
дъждът намокря всяко нещо поотделно –
полу-разопакованите цветове по клоните,
дори премрежените мигли на тревите.
Много ти благодаря.
а? 🙂
„Стихотворението е бурканче от думи…“ Отворих бурканчето… ъммм… вкусно. Много добре ми дойде!
:-):-):-)
О, или: нервничех за нещо и като прочетох как действа дъждът, ми стана леко на душата. Представих си как наистина намокря всяко нещо п о о т д е л н о.
(И сякаш за пръв път го прочетох. И колко е хубаво.)
той точно така прави
🙂