Драга редакция на списание „Пилешки свят“!
Пиша ви, защото на вашите страници много пъти съм намирал полезна и ценна информация и разчитам, че и на мен ще помогнете със съвет.
Аз съм Пиле, неженен, неосъждан, със собствено жилище. На снимката по-долу ще ме видите пред семейния портрет на родителите ми малко след тяхното излюпване.
Аз съм пестелив, тих, домошар с изградени навици. Не, не си търся жена.
Млад съм още и съм прекалено срамежлив.
Случаят е следният: Неотдавна един от съседите, скромен млад заек (скромен ли?! скромен ли?! о, колко скоро разбрах заблуждението, в което бях попаднал!) ме попита може ли да се нанесе с милата си в една от моите стаи, тъй като били загубили жилището си. Домът ми е просторен, светъл, и макар че аз живея в него сам, редовно мия прозорците и бърша праха.
Приех зайците. Видяха ми се приветливи и простодушни.
Те обаче започнаха да си канят гости.
Компаниите се събираха още в ранния следобед и техните, извинете за израза, оргии, продължаваха до зори. Идваше време да се будя, а аз дори не бях мигвал. Това викове, това смях, това тропот, това хрупане на моркови… Усетих, че някой внася в дома ми трева!
Поразпитах внимателно и подразбрах, че зайците не просто са загубили дома си. Той е бил вдигнат с кран заради системно неправилно паркиране на гореспоменатия (дом, не кран)
Да! Дали точно заради паркиране, или заради хулиганство, и как точно е станало всичко, пеперудата, която живее в една от стените в пристройката до къщата на лелята на зетя на третия братовчед на кума й, не можа да ми поясни.
Аз реших да се държа мъжки и поставих въпроса ребром – какво е станало с вашата къща и кога смятате да напуснете моята?
Зайците обаче ми се изсмяха, и ми заявиха, че те вече са се населили за постоянно, вписали са се в домовата книга, както и цяла пасмина други зайци, жаби и няколко калинки за разкош в таванската стая.
В замяна ми предложиха наем в размер три листа от млечка дневно, платими не по-късно от десет часа сутринта.
Драга редакция, не си спомням какво исках да ви питам, но оставам с надежда, че вие и всичките ви читатели сте добре, в крепко здраве и положително настроение.
С почит,
Пиле
Мария Донева 
:))) Направо е за „Пилешка драма“.
той всеки ден си го купува и го чете от край до край, но тайно, защото е сноб и не си признава 🙂
Скъпи Пиле,
благодарим ви за писмото. Публикувахме го в рубрика „Изигран от съдбата“ и покачихме продажбите на списанието с 0,586.
Нашият съвет е да поискате от зайците да ви плащат наем в размер на 10 семена от мак, които да приемате редовно – по едно сутрин и по едно вечер. Така всичките ви недостатъци – неженен, неосъждан, срамежлив – ще изчезнат. (Доколкото разбираме твърдението „със собствено жилище“ вече не е актуално.) Освен това ще усетите прилив на желание за сближаване с купонджийската пасмина. Не се притеснявайте. Смигнете на първата жаба в стаята отдясно и щипнете по точките калинката отляво. Всичко останало ще се нареди от-само-себе-си.
С уважение,
главен редактор на „Пилешки свят“
Буболин Буболинов – Бубето
Драга Редакция!
За пореден път не ме разочаровахте.
Ще последвам съветите ви.
Обещавам да ви държа в течение.
С почит,
ваш,
Пиле
Аз съм котката Здравка – възмутена от дъното на душата си. Ще започна оттам, че в „Дядовата ръкавичка“ няма и дума за котки. То бива неправда, то човек си затваря очите, ама… Къде, питам аз, е котката в тази бяла пилешка къщурка с оранжеви стенички отстрани? Бях свикнала Кума Лиса да взима ролята на Лошата, която все отмъква петлето, а в случая даже не става дума за петле, а за скромно младо пиле с жълто около човката!
Мислех, че този път ще сколасам, а вместо това зайците да ме изместят! Накъде върви светът? Те да проникнат в къщата като наематели и даже да доведат фенклуба на Ферди Мравката! И имало „Оргии“? А какво снимате вече? Дали все пак не извадих късмет, като не ме взеха на кастинга за сатирична блогова приказка?
ВВ Здравка
(ВВ = Ваша Възмутена)
Мяу!
Какво себично коте сте Вие, Здравка! Сигурно сте много красива и сте свикнали да ви глезят и да ви галят.
Ех, защо не съм и аз като Вас…
Простете, мадам,
Здравка е артистка, преиграва понякога (но не й го казвайте, о, не!)
Мил пардон и т. н.
Французко Морскокончев,
Арт мениджър на „Енимъл Ентъртемънт“ ЕООД
Господин Морскокончев! Французко!
Пожелаваме ви хубав и лек ден!
P. S. Във вашето златоперо пиле съзирам чудесен материал за ролята на Златната рибка.
извинения, комплименти, пардони и пр., и пр.
Ваш Фр. М.Кончев, и пр.
Пиле си е Пиле, рибката си е рибка. Интересно, днес една позната ме подсети, че съм обещава да й направя златна рибка.
Довечера ще опитам 🙂
🙂