Снизходително, към себе си.

Пролетта е свършен факт,
свежа и възможна.
Не е лошо. Ала пак
нещо мен ме гложди.

Топло е. Но не съвсем.
Тежко ми е с яке.
Що ти трябва бе, серсем,
нещо все да чакаш?!

Пролет? Пролет! Е, дойде.
Скоро ще е лято.
Есента ще наведе
клони към земята.

Всичко е наред. А ти
по часовник тичаш.
Той, светът, си се върти.
Ти какво обичаш?

Давай! Давай! От копнеж
похабяваш дните.
С лято и да преядеш,
лятото отлита.

Глупавичка мила, знам –
ти очакваш всичко.
Вече стигна чак до там –
пишеш си самичка.

И самичка си четеш,
думите си галиш.
Времена, любов, дете,
изгрев, ден и залез.

2 thoughts on “Снизходително, към себе си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s