Сборник с разкази   на Гергана Пожарски.
Ето една книга, която купих заради страхотното оформление.
Толкова много харесах рисунките и снимките на Ина Бъчварова, че едновременно възжелах книгата, но и леко охладнях към нея (завист черна, черна черна завист)
Прочетох похвалните слова за разказите от вътрешната страна на корицата, но те не ми се видяха привлекателни.
Мисля, че я купих заради илюстрациите. Сигурна съм.
Взех си я и отидох на една среща с десет минути по-рано. Отворих си новата книга…

…въжетата на асансьора се скъсаха…
…и пропаднах в първия разказ, продъних се вътре, потънах толкова бързо, че дъхът ми едва смогна да ме последва.
Страхотно!
Докато ми дойде приятелят на срещата, бях прочела първия разказ (Ох, чудесен! Най-после, към края, едва успях да се усмихна, по-скоро от изненада, я, каква книга имам аз от днес) и втория разказ, ужасно хубав и напълно ужасен, третия само го започнах.
Оставих книгата да отлежи два дни, оставих си я за влака и там я прочетох.
Харесва ми. Много.

Макар че разказва тежки, даже мъчителни истории, те са описани толкова интересно, че ми харесаха. Впечатли ме например това, че когато героят е мъж, разсъжденията са точно като на мъж, искам да кажа – звучат ми убедително и вярно. Харесва ми, че в края на разказите има изненада. Харесва ми, че фантасмагориите в тях звучат съвсем реално, дори точно те дават една особена стабилност на разказването. Оценявам начина, по който се говори за герои, които са на дъното на обществото – спокойно, сериозно, със съчувствие и уважение, без грам лигавщина.
Аз старателно избягвам тъжни, трагични, мъчителни книги, филми и спектакли. Аз съм толкова лесен обект за натъжаване и разстройване, че това не е никакво постижение. На този етап от живота си имам нужда от подкрепа, от радост, от гушкане, и не искам писатели, художници и актьори да ме разревават. А в „Чекмедже за единични неща” тъжните истории са толкова добре написани, че ги харесвам, дори когато с ритник ми изкарват въздуха.
Чудно, един-два разказа ми се видяха по… рехави, и те бяха от светлата част на книгата. То и в „Божествена комедия” „Ад” се чете, с „Чистилище” също се справих, но за „Рай” не ми останаха сили. А третата част от разказите е много по-интересна от „Рай”. (Впрочем, всичко е по-интересно от „Рай”)
И така.
От и за Гергана Пожарски има доста интересни неща за четене в интернет и другаде, „Чекмедже за единични неща” беше забелязана и вярвам, че много хора са я прочели. И това е заслужено и страхотно. Радвам се.
Просто ми харесва, когато нещата в крайна сметка завършват добре. Във вселенски, а не в битов смисъл.