Динозавърчето

Това е приказка на Гурам Петриашвили.
Имам една негова книга – „Човекът, който обичаше дъжда“.
Тя е повече от прекрасна. Не си я спомням, но помня колко много я обичах.
Днес преобърнах всичко, но не можах да си я открия.
Имам смътен спомен, че е възможно да съм я подарила… а може и да си измислям от съжаление, че я няма.
Намерих само „Динозавърчето“ в Бунтарите.

Ако на някой му се слуша, може да си я дръпне от тук.
Линковете за достъп до файла ще бъдат активни до : Неделя 11.09.11.

В тъги, в неволи младост минува…

Мария:
Аз съм тъжна и проклета.
Днес ще бъда на диета.
Гладна съм. Ужасно даже!
Чувствам, че ще се откажа. 🙂

ТТ
Не мъчи снагата клета
със диетата проклета!
Знай – препечена филия
не е символ на аскета,
а е жива проклетия!
Спирай подлата диета! 🙂

ТТ:
Три пиперки на бюрек!
Дъхаво суджуче!
Та нали си бял човек,
а не гладно куче! 🙂

Взето от тук. 

Мая

В Раднево живее котка –
сивичка, на име Мая.
По-възпитана и кротка
котка на света не зная!

Почетен болничен жител,
пази Тошковия стол.
Тя на Тошко е служител,
и работи фейс-контрол.

Който мине, го подушва
и, разсеяна такава,
уж че дреме, а подслушва,
уж че спи – а проверява.

И на пръсти тихо влиза
в Тошковия кабинет,
шушка там, и се изнизва
чак след рапорта приет.

dsc01156
На снимката – Мая на коленете ми по време на работа. 🙂