Август протяга се дълго

Август протяга се дълго и бавно –
топлото време разглезва.
Мокър след банята стъпки оставя.
После следата изчезва.

Гледа в хладилника – алена диня.
Август багажа си стяга.
После чак, мисли къде да замине.
И засега го отлага.

12 thoughts on “Август протяга се дълго

  1. Това го няма в книгата („Меко слънце“), но пък очевидно се вписва изцяло (или частично?!?!?) в стилистиката й.
    Допада ми. Благодаря.
    Калин 😛

  2. Мила Мария. Защо така правиш бе момиче. Тъкмо реша, че е време да не „пътувам никъде“ и ти ми пишеш стихове за това как на Август му се тръгвало нанякъде. Колко е трудно след това човек да си остане вкъщи, знаеш ли?

  3. точно точно точно така го чувствам! след толкова години някой да даде име на август, благодаря ти! :)))))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s